Николай Боев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 41:
Най-плодотворния период за Николай Боев като полеви орнитолог е десетилетието 1955-1965 г., когато той съобщава 4 нови вида (тук се нямат предвид 30-те вида птици, съобщени през 1944 г. на П. Патев) за българската орнититофауна - [[среден корморан]] (Phalacrocorax aristotelis), [[трипръста чайка]] (Rissa tridactyla), [[дългоклюна чайка]] (Larus gennei) и [[тънкоклюн листоног]] (Phalaropus lobatus), проучва с колеги състава и разпространението на птиците в Тракия, публикува много нови данни за редица слабо известни в страната видове и отпечатва най-пълната за времето си фауна на птиците в България, съдържаща много данни от лични наблюдения и илюстрирана от него с черно-бели щрихови рисунки <ref>Боев, Н. 1962. Птици. - В: Пешев, Ц., Н. Боев 1962. Фауна на България. Кратък определител, С. Нар. просв., 106-455.</ref>. Н. Боев воюва за прекратяване на "пушечния" етап от развитието на българската [[орнитология]]. За установяване на наблюденията той предпочита използването на зрителна тръба и бинокъл, вместо отстрелване на "доказателствения" екземпляр, така както е от десетилетия в по-надпредналите страни в Европа.
През 1962 г. Н. Боев води група английски орнитолози по време на 45-дневното им пътуване из страната за извършване на орнитологични наблюдения. Сред тях са бележитият орнитолог
През 1963 г. по инициатива на проф. Георги Паспалев, Боев е поканен да чете леции по [[зоогеография]] и специален курс по орнитология в Билогическия факултет в Софийския университет, което прави в продължение на 5 години.
|