Хигс бозон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 6:
С откриването на Хигс бозона се изяснява, как по принцип частици без маса (с нулева маса в покой) успяват да създадат [[маса_(величина)|маса]] в материята. По специално, Хигс бозонът обяснява разликата между нулевата маса в покой на [[фотон]]а и сравнително масивните [[W и Z бозони]]. Масите на елементарните частици, както и различията между [[електромагнетизъм|електромагнетизма]] (с носител фотона) и [[слабо ядрено взаимодействие|слабото ядрено взаимодействие]] (с носители W и Z бозоните), са от критично значение за структурата на микроскопичната (а оттам и на макроскопичната) [[материя (физика)|материя]]. Хигс бозонът е неделима и вездесъща част от материалния свят.
Според Стандартния модел Хигс бозонът има голяма маса - 130 пъти по-голяма от масата на протона. За да се наблюдава експериментално, е необходимо да се сблъскат протони с висока енергия и в резултат на сблъсъка им се случва да се роди Хигс бозон, макар и много рядко, един път на 10 милиарда сблъсъка. Самото регистриране на частицата е свързано с големи трудности: от една страна наличието на огромен фон (от други продукти на сблъсъка) и от него трябва да се изолира именно тази частица. От друга страна, тази частица живее много кратко — от порядъка на 10<sup>-23</sup> части от секундата. Експерименталното наблюдаване на Хигс бозона става, като се регистрира не самата частица, а нейните продукти на разпад — например разпадът на Хигс бозона на два [[фотон]]а, или на четири [[електрон]]а, или на 4 [[мюон]]а, които са или стабилни, или имат по-дълго време на живот. <ref name= Litov/> Досега (декември 2013) са наблюдавани четири различни модела на разпад - на два фотона, на два W бозона, на два Z бозона и на два тау-лептона.<ref>[http://www.nauteka.bg/ Nauteka.bg] [http://www.nauteka.bg/sciences/physics/novi-razkritiya-za-prirodata-na-higs-bozona/ "Нови разкрития за природата на Хигс бозона"]</ref>
По тези причини експериментите по търсенето на Хигс бозона се провеждат в ускорители на елементарни частици като [[Голям адронен ускорител|Големият адронен ускорител]] в Европейския център за ядрени изследвания (CERN) край Женева<ref>[http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=525617 Големият адронен ускорител - в търсене на Хигс бозона, в. Дневник]</ref> и [[Фермилаб]].
| |||