Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
 
През 480 пр.н.е. Ксеркс оглавява армията и потегля от [[Сарди]], с което дава началото на похода срещу гърците. Част от армията е транспортирана с кораби по море, но повечето от пехотата и самият Ксеркс преминават в [[Тракия]] през [[Хелеспонт]]а, ([[проток]]а [[Дарданели]]) върху специално построени [[Понтонен мост|понтонни мостове]]. Според разказа на Херодот, когато буря разрушава мостовете, разгневеният Ксеркс заповядва морето да бъде бичувано с [[камшик]] за наказание.
[[File:Xerxes lash sea.JPG|thumb|ляво|200px|Бичуването на Хелеспонта (илюстрация от 1909 г.)]]
 
Когато Ксеркс и многочислената му армия преминават в Европа, превеса на силите е явно на негова страна. Той е сключил съюз с [[Картаген]], а някои от гръцките държави, като [[Тесалия]], [[Тива (Беотия)]] и [[Аргос]] минават на негова страна. Настъплението на персите в Тракия, Македония и Северна Гърция е успешно и почти безпроблемно.
В началото на 479 пр.н.е. Ксеркс научава за избухналия бунт във [[Вавилония]], поради което се връща в Азия и оставя командването на своя приближен [[Мардоний]]. В заветната [[битка при Платея]], в [[Беотия]] (август 479 пр.н.е.), персийската армия търпи решаващо поражение от обединената армия на двата най-силни гръцки полиса - [[Атина]] и [[Спарта]], предвождана от [[Милтиад]]. Персите биват разгромени от 30 000 Атинска и 10 000 Спартанска армия, а персийският генерал загива. Остатъците от персийската армия напускат Гърция. С това приключва втората Гръко-Персийска война.
 
==По-късно управление==
Благодарение на гръцката пропаганда се налага мнението за Ксеркс като жесток вманиачен тиранин и самовеличаещ се мегаломан, неспособен във военното дело. През последната част от управлението си Ксеркс е апатичен и бездеен владетел, подвластен на дворцовите интриги. През 465 г. пр. Хр. Ксеркс I и най-големият му син Дарий стават жертва на дворцов заговор, начело с началника на охраната Артабан и евнуха Аспамитър, които убиват царя в покоите му.
 
След неуспеха в Гърция, до края на Ксерксовото царуване, империята не води повече завоевателни походи. Държавата е частично дестабилизирана от серията бунтове на източните [[сатрап]]и и от появилият се глад. Ксеркс се опитва да засили [[Зороастризъм|зороастризма]], подтиска местните култове и конфискува големи богатства от храмовете в Египет и Вавилон.
 
Опита на Ксеркс да реформира корумпираната администрация като назначава избрани от него чиновници, води до недоволство сред аристократите. През 465 г. пр. Хр. Ксеркс I и най-големият му син Дарий стават жертва на дворцов заговор, начело с началника на охраната Артабан и евнуха Аспамитър, които убиват царя в покоите му.
 
==Външни препратки==
Анонимен потребител