Фьодор Толбухин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор Премахнати източници/бележки |
|||
Ред 31:
|по-късна работа=
}}
'''Фьодор Ива̀нович Толбу̀хин''' ({{lang-ru|Фёдор Ива̀нович Толбу̀хин}}) е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[офицер]], [[Маршал|маршал на Съветския съюз]], командващ съветските войски на Южния, 4-ти и 3-ти украински фронтове, [[герой на Съветския съюз]] (посмъртно), [[герой на България]], [[Югославия|герой на Югославия
== Ранни години ==
Ред 48:
На [[19 януари]] [[1943]] година е повишен в чин [[генерал-лейтенант]], само след три месеца, на [[28 април]] [[1943]] година в чин [[генерал-полковник]], а на [[21 септември]] с.г. в чин - [[армейски генерал]].
През март 1943 година Ф.И. Толбухин командва Южния (преобразувани на 20 октомври 1943 година в 4-ти Украински) фронт, а от май 1944 година - 3-ти Украински фронт.
За способностите на Толбухин като военачалник говорят [[Яш]]-[[Кишинев]]ската, [[Белград]]ската, [[Будапеща|Будапещенската]], [[Балатон]]ската, [[Виена|Виенската]], [[Донбас]]ката, [[Мелитопол]]ската, [[Никопол]]ско-Криворожската и [[Крим]]ската операции, осъществени, пълно или частично под негово ръководство, от Южния, 3-ти и 4-ти Украински фронтове, които той командва.
Толбухин показва себе си като истински стратег. Под негово ръководство, войските на Червената армия
== Следвоенни години ==
Line 65 ⟶ 63:
С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от [[7 май]] [[1965]] г. му е присъдено званието [[герой на Съветския съюз]] (посмъртно).
Награждаван е с 2 ордена „Ленин“, висшия пълководски орден „Победа“ ([[26 април]] 1945 година), 3 [[Червено знаме (орден, СССР)|ордена „Червено знаме“]], 2 ордена „Суворов“ 1-ва степен, орден „Кутузов“ 1-ва степен, орден „Червена звезда“ и множество други ордени и медали, както съветски, така и чуждестранни. Народен Герой на Югославия (1944
През [[1960]] година в Москва, на булевард „Ф.И. Толбухин“, е поставен паметник в негова чест, изработен от скулптора Л. Е. Кербел и архитекта Г.А. Захаров.
== Външни препратки и източници ==
|