Рецептор: Разлика между версии

При човека са разпространени по цялото тяло. Това са вид нервни клетки, които реагират на различни промени в средата -— например допир, натиск, топло, студено, горчиво, сладко, кисело. Рецептори има също в ушите и очите, където се улавят съответно светлина, цветове и звукови вълни. Те са специализирани за улавянето на точно определени промени. Така рецепторите за топлина не могат да уловят светлинни или звукови промени.

Всеки рецептор има минимални и максимални нива на [[инервация]]. Минималното ниво на инвервация представлява минималната промяна във външната среда, която рецепторът може да улови. Пример за това е, че човешкото ухо не чува всички звуци, както и човешкото око не вижда всички честоти на [[електромагнитния спектър]]. Максималното ниво на инервация представлява максималното ниво на дразнителя, което може да бъде регистрирано адекватно. След това ниво рецепторът провежда нереален или смущаващ сигнал. Примери: при топлене на ръката на печка, вие усещате топлите вълни -— рецепторите работят нормално. При доближаване усещате повишаване на температурата. Но ако хванете с ръка котлона, рецепторът ще пренесе [[информация]] за болка вместо за още по-висока [[температура]]. Същият пример е валиден и при удар по окото -— когато рецепторите в зрителния анализатор пренасят [[сигнал]] за светлина, като такава не е регистрирана реално.

Клетката като най-малка жива единица също притежава рецептори. Те са също тясно специализирани към определени промени на средата. Обикновено се намират по клетъчната мембрана и са изградени от белтъци в третична и четвъртична структура. Рецептори има разпръснати и из цитоплазмата на клетката. Чрез клетъчните рецептори клетката следи промените във вътрешната и външната среда –— концентрация на химични елементи, [[ензими]], [[белтъци]], [[липиди]], [[вирусни единици]] и др.