Разлика между версии на „Рецептор“

м
редакция без резюме
м (категория)
м
'''Рецепторите''' са органи у живите организми, които имат способността да улавят промени в околната среда и да ги пренасят към централната или вегетативната нервна система за обработка.
 
При човека са разпространени по цялото тяло. Това са вид нервни клетки, които реагират на различни промени в средата - например допир, натиск, топло, студено, горчиво, сладко, кисело. Рецептори има също в ушите и очите, където се улавят съответно светлина, цветове и звукови вълни. Те са специализирани за улавянето на точно определени промени. Така рецепторите за топлина не могат да уловят светлинни или звукови промени.
 
Всеки рецептор има минимални и максимални нива на [[инервация]]. Минималното ниво на инвервация представлява минималната промяна във външната среда, която рецепторът може да улови. Пример за това е, че човешкото ухо не чува всички звуци, както и човешкото око не вижда всички честоти на [[електромагнитния спектър]]. Максималното ниво на инервация представлява максималното ниво на дразнителя, което може да бъде регистрирано адекватно. След това ниво рецепторът провежда нереален или смущаващ сигнал. Примери: при топлене на ръката на печка, вие усещате топлите вълни - рецепторите работят нормално. При доближаване усещате повишаване на температурата. Но ако хванете с ръка котлона, рецепторът ще пренесе [[информация]] за болка вместо за още по-висока [[температура]]. Същият пример е валиден и при удар по окото - когато рецепторите в зрителния анализатор пренасят [[сигнал]] за светлина, като такава не е регистрирана реално.
 
Рецепторите играят важна роля в „[[рефлексната дъга]]“. Те са разпространени по всички места в живия организъм и предават постоянно информация към [[ЦНС]]. Предаваната информация за една секунда възлиза на няколко гигабайта, ако трябва да ги запишем на компютър. Интересен е фактът, че в мозъка няма рецептори. Това противоречи на израза „боли ме главата“. На практика болката идва от промени в налягането в черепната кухина, а не вследствие на инервация на рецептори за болка.
[[Картинка:Receptor02.jpg|мини]]
 
Клетката като най-малка жива единица също притежава рецептори. Те са също тясно специализирани към определени промени на средата. Обикновено се намират по клетъчната мембрана и са изградени от белтъци в третична и четвъртична структура. Рецептори има разпръснати и из цитоплазмата на клетката. Чрез клетъчните рецептори клетката следи промените във вътрешната и външната среда концентрация на химични елементи, [[ензими]], [[белтъци]], [[липиди]], [[вирусни единици]] и др.
 
[[Категория:Нервна система]]
12

редакции