Най-ранната картина на Тициан е "Бягство в Египет" (1507 год.). По това време Тициан работи съвместно с [[Джорджоне]]. След смъртта му, именно Тициан довършва част от започнатите от него творби. По време на този период ( 1516-1530), който може да бъде наречен ранен, Тициан променя стила си, като се ангажира с по-големи и по-сложни теми, опитвайки се да усъвършенства творбите си. През 1516 г. завършва олтара на базиликата "Санта Мария" във Венеция – прочутото му произведение "Възнесение на Девата". В живописната структура на творбата той събира в една композиция 2 или 3 сцени, разположени на различни нива - земята и Рая, преходното и безкрайното. Тази структура е използвана в следващите творби на Тициан. Междувременно художникът рисува серия от Мадонимадони, като за фон използва красив пейзаж. Тициан живее със своята икономка и любовница Сесилия - дъщеря на бръснаря в родното му Кадоре, от която има две момчета - Помпонио и Орацио. През 1525г1525 г. тя е повалена от тежка болест и, искайки момчетата да бъдат признати официално за негови синове, Тициан се жени за нея. Женитбата оказва ползотворно влияние на Сесилия, тя оздравява и впоследствие му ражда и две дъщери, от които само едната - Лавиния, оцелява. Любимец на Тициан е вторият му син - Орацио, който по-късно става негов помощник.
