Уикипедия

Обикновен розмарин: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
SI; форматиране: 2x А|АБ, й→ѝ (ползвайки Advisor.js)
Ред 20:
}}
 
'''Розмаринът''' (''Rosmarinus officinalis'') е [[многогодишно растение|многогодишно]] [[тревисто растение|тревисто]] [[растение]] с дървенисто стъбло и миризливи вечнозелени игловидни [[лист (ботаника)|листа]]. Той расте в района на [[Средиземноморие|Средиземноморието]]то. Член е на семейството на [[мента |ментата]] и [[мащерка|мащерката]]та ''[[Устноцветни]]'', което включва и много други билки и подправки. Расте в различни форми, от изправен, до пълзящ. Изправените форми достигат 1,5 мm на височина, рядко до 2 мm. Листата са вечнозелени, 2-4 смcm дълги и 2-5 ммmm широки, зелени отгоре и бели отдолу с гъсти къси власинки. [[Цвят (ботаника)|Цветовете]] са различни на цвят — бели, розови, морави, сини.
 
Името „розмарин“ идва от [[латински език|латинското]] име „''rosmarinus''“, което предполагаемо означава „морска роса“, като някои смятат, че това би могло да произлиза от някакво друго, по-старо име.
Ред 36:
 
Според изследване, публикувано през 1987 г. от университета Рутгерс в Ню Джърси розмаринът е подходящ за консервант на храна. Изследователите в Рутгерс патентоват химикал, получен от розмарина, който е по-добър от BHA и BHT по консервационните си качества.
 
Друго изследване обаче показва, че розмарина покачва значително както паметта като цяло така и вторичните фактори на паметта, но в същото време намалява скоростта на паметта сравнено с контролната група. Има данни, че може да предизвика епилептични припадъци у деца и възрастни.
 
В Османската империя, сред българското и славянско население розмаринът се е използвал като основна билка в специална билкова смес, наричана от българските знахари с името ''[[гюлбул]]'' и ''[[гюлбул]] бюлюк''. Етимологията на името идва от турската дума гюл, означаваща ''роза'' и бюлюк, със значение на многообразие, разнообразие. Впоследствие тази смеска от билки, започва да се използват и в българската кухня. В турската кухня също е съществувала подобна смеска от подправки, наричана по същия начин, но тя е била със съвсем различни вкусови и ароматни качества.
 
След Освобождението на България от Османското присъствие, тази подправка умишлено е била отричана и неглижирана заради турското си име, и приемането йѝ, като турска. В Туция пък, турския аналог е смятан за българска подправка и по аналогични причини е спряла неговата употреба.
 
В съвременните кухни тзитази смеска е непозната под това име, но използването на комбинации от подправки, които са били в основата на гюлбул е популярно и досега в кухните на Южните републикнрепублики от бившия Съветски съюз, както и в Турция и Кипър (в турскоезичната част на страната).
 
Розмаринът може да се добави като особен допълнителен аромат към [[лимонада]].
Line 48 ⟶ 49:
{{общомедия|Rosmarinus officinalis}}
{{подправки}}
 
 
[[Категория:Подправки]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Обикновен_розмарин“.