2001: Космическа одисея: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
}}
'''„2001: Космическа Одисея“''' или '''„Одисея в космоса“''' ({{lang-en|2001: A Space Odyssey}}) е научнофантастичен филм от 1968 година, режисиран от [[Стенли Кубрик]], и един от един от най-влиятелните филми в жанра и в историята на киното въобще. Сценарият, написан от Кубрик и [[Артър Кларк]], засяга теми, свързани с [[човешка еволюция|човешката еволюция]] и [[технология]], [[изкуствен интелект|изкуствения интелект]], и [[извънземен живот|извънземния живот]]. Филмът е характерен със своя научен реализъм, въвеждането на нови [[специални ефекти]] и използването на двусмислена, провокативна картина и звук
== История на филма ==
Ред 74:
Третата част, озаглавена "Юпитер и отвъд безкрая" започва с откриването на трети монолит в орбита около Юпитер (отново под съпровода на "Реквием" от Лигети). "Дискавъри Едно" влиза в орбита около Юпитер, и се доближава до монолита. Когато планетата, луните и монолитът сякаш застават на една линия, Боумън напуска кораба с капсула. При опита да се доближи до монолита той попада в тунел от цветни светлини, и прекосява през него немислими разстояния. "Реквиемът" на Лигети преминава в колосалното оркестрално есе "Атмосфери". Тази поредица от кадри бива наричана "Звездните врати".
След прелитане над странно оцветен извънземен пейзаж, Боумън пристига сам в осветен коридор, състарен и посивял. Съпроводът е от извънземно звучащи части от "Атмосфери" на Лигети, записани в ехозала. Боумън вижда през отворена врата стая, обзаведена в стил Луи XVI, в която на маса се храни, побелял и оплешивял, самият той. Хранещият
Следващият кадър показва Луната и Земята, към които бавно приближава Звездното дете. В последния кадър на филма то гледа Земята през новите си очи под съпровода на "
== DVD издания ==
|