Линдън Джонсън: Разлика между версии

'''Линдън Бейнс Джонсън''' ({{lang-en|Lyndon Baines Johnson}}) ([[27 август]] [[1908]] – [[22 януари]] [[1973]]), често изписван като '''LBJ''' (Ел Би Джей) е 36–ия [[президент на САЩ]] ([[1963]]– [[1969]]). След като има дълга кариера в Конгреса, Джонсън става тридесет и седмия [[вицепрезидент на САЩ]], а през 1963 г. встъпва в президентството след успешното покушение срещу [[Джон Ф. Кенеди]]. Той е един от основните лидери на [[Демократическа партия (САЩ)|Демократическата партия]].

 

Джонсън е роден на [[27 август]] в бедния район Педернилс Ривър на [[Тексас]] в малка ферма. Неговите родители [[Самюел Ърл Джонсън]] и Ребека Бейнс имат още четири деца – трите сестри Ребека, Джозефа и Лусия, и брат му Сам Хюстън. LBJ посещава обществени училища и след това завършва Висшето училище на Джонсън Сити през [[1924]] г.

 

През [[1927]] г. Джонсън се записва в Северозападния Щатски Колеж за Учители. Той се налага в училищния живот – участва в дебати, в училищната политика, редактор е на училищния вестник и завършва през [[1930]] г. тези години изграждат и затвърдяват силния му характер, който години по-късно му помага толкова много в политическата му кариера.

 

Малко след като завършва колежа, Джонсън започва да преподава публична реч и дебати във висше училище в Хюстън. В крайна сметка той скоро напуска тази позиция и влиза в полето на политиката. Бащата на Джонсън изкарва пет мандата в парламента на Тексас и е близък приятел на една от изгряващите политически звезди в щата, конгресмен Сам Рейбърн. През [[1931]] г. участва в кампанията на щатския сенатор Уили Хопкинс за Конгреса. Хопкинс възнаграждава Джонсън като го препоръчва на конгресмен Ричард Клебърг. Той е назначен за негов административен секретар и е избран за най-младия спикър на „Малкия Конгрес” – група, съставена от помощниците на конгресмените. Като секретар LBJ се запознава с хора с влияние и узнава за начините, по които те са достигнали позициите си, а и печели уважението им със своите способности. Приятелите на Джонсън скоро се оказват едни от тези, които работят в близкото обкръжение на президента [[Франклин Делано Рузвелт]], като например тексасеца Джон Гарнър, който е вицепрезидент.

 

През [[1935]] г. той застава начело на Националната младежка асоциация в Тексас. Неговият пост му дава възможност да използва лостовете на властта за създаване на работни места и начини за образоване на младите хора. Всичко това изгражда връзка с неговите избиратели. Запазва тази позиция за две години и подава оставка едва след като почва кампания за Конгреса. Джонсън е известен с това, че е строг ръководител по време на цялата си кариера, като често изисква да се остава на работа след изтичане на работното време и по време на празници, самият той работи колкото тях, ако не и повече.

 

През [[1937]] г. Джонсън се кандидатира за Конгреса в специалните избори в Десети Конгресен Окръг на Тексас , в който се включва [[Остин]] и Хил Каунти. Той използва за платформа [[Нов курс на Рузвелт|Новия курс]] на [[ФДР]] и е подпомаган изключително много от Лейди Бърд.

 

Президентът Рузвелт показва личен интерес към младия тексасец, веднага след като влиза в Конгреса. Джонсън е назначен веднага в Комитетът по морските дела , длъжност, която е изключително отговорна за новак. Той се посвещава на електрифицирането на отдалечените места на своя район, а и спомага за други подобрения там. През [[1941]] г. се кандидатира за място в Сената в специалните избори срещу действащия в момента губернатор и известна личност от радиото Лий О’Даниел. Въпреки,че се е очаквало Джонсън да спечели , това не става благодарение на късните резултати от изборите , белязани с изключително фалшификации и от двете страни. По време на кампанията си той обещава, че ще се запише в армията, ако започне война. През декември 1941 г. САЩ влиза в [[Втората световна война]].

 

Повечето кратки биографии на американските президенти от втората половина на [[20 век]] включват само едно изречение за тяхната служба по време на Втората световна война. Изречението, което най–често се пише за LBJ е „''Джонсън получава от генерал Дъглас Макартър „Сребърна звезда” за проявена храброст във въздушна бойна мисия над вражеските позиции в [[Нова Гвинея]] на 9 юни. ''”

 

Политическите врагове на Джонсън твърдят, че действията му по време на войната са тривиални и имат за цел единствено саморекламата и в крайна сметка са неуместни. Малко по–късно президентът Рузвелт нарежда всички конгресмени на военна служба да се върнат. От осем политици четирима напускат армията и се връщат, а други четирима напускат Конгреса и остават във войната. Джонсън се връща във Вашингтон и остава в Камарата на представителите до [[1949]] г.

 

През [[1948]] г. Джонсън отново се кандидатира за Сената и този път печели. Изборите за изключително противоречиви. В предварителните избори на Демократическата партия участват трима кандидати, като Джонсън остава накрая да се състезава за Сената с републиканеца и бивш губернатор Куки Стивънсън. LBJ се бори изключително настойчиво и печели срещу него с 87 гласа в повече, след преброяването на милиони бюлетини. Стивънсън обжалва в съда. Има обвинения, че ръководителят на кампанията на Джонсън, Джон Конъли, е свързан с преброяването в забучен ред на 202 бюлетини от Джим Уелс Каунти. За делото LBJ наема Ейби Фортас, за да го представлява. Той успява да убеди съдията от Върховния съд Хюго Блек да отмени съдебното разпореждане, с което се анулира победата на Джонсън.

 

Джонсън е назначен в Комисията по военните въпроси и в края на [[1950]] г. той помага за създаването на Подкомисията за разследване на готовността. LBJ става неин председател и провежда множество разследвания относно разходите за отбраната и тяхната ефективност. Тези разследвания, предназначени за създаване на заглавия във вестниците, но почти напълно лишени от съдържание, имат за цел да се предприемат действия, които вече са извършени от администрацията на Труман. В крайна сметка брилянтната стратегия на Джонсън и стратегическото подхвърляне на информация на пресата, невероятната бързина, с която се пишат доклади, които винаги са одобрени с единодушие, му осигуряват вниманието на пресата и нацията.

 

След едва няколко години в Сената, Джонсън се оказва начело на властта. През [[1953]] г. той е избран от своите колеги демократи за лидер на малцинството. Така той става най-младият мъж получавал тази позиция в една от двете партии. Едно от първите му действия е да премахне системата на старшинство за получаване на назначения в комитетите, но я запазва за председателите им. През [[1954]] г. Джонсън е преизбран и демократите печелят повече места в Сената от републиканците и така той се превръща в лидер на мнозинството. Неговите задължения са да посочва кога да се гласуват законите и да упражнява натиск за приемането им. Той и президентът [[Дуайт Айзенхауер]] работят в разбирателство за прокарване на неговата програма.

 

Успехът на Джонсън в Сената го прави възможен кандидат на Демократическата партия за президентския пост. Той е „любимият син на Тексас”, но не печели номинацията през 1956 г. През [[1960]] г. LBJ получава 409 гласа на първия и единствен [[Президентски избори в САЩ (1960)|избор на Конвенцията]] на Демократическата партия, който номинира [[Джон Ф. Кенеди]].

 

След изборите Джонсън е оставен без никаква власт. Кенеди и старшите му съветници рядко се консултират с тексасеца и му е отказана решаващата роля в политиката, която е имал предишния вицепрезидент – Ричард Никсън (макар, че по твърдения на президентът Айзенхауер, Никсън не е имал кой знае какво влияние). Кенеди назначава LBJ на номинални длъжности като председател на президентската комисия за равни възможности, което води до взаимодействие с черното и други малцинства. Джонсън извършва множество незначителни дипломатически мисии, които му дават ограничен поглед върху международните проблеми. Позволено му е да присъства на събиранията на кабинета и на тези по повод националната сигурност. Кенеди му дава право на всички президентски назначения, свързани с [[Тексас]]. Когато през април 1961 година [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] изпреварва САЩ в изстрелването на първото направено от човек космическо тяло, Кенеди възлага на Джонсън да изготви стратегия за подготовка на научен потенциал, който ще върне предимството на страната в тази област. LBJ знае, че [[Аполо|Проектът Аполо]] и разширяването на [[НАСА]] са осъществими инициативи и затова отказва да се съобрази с препоръките програмата за изпращане на човек на Луната да бъде спряна.

 

[[Image:Lyndon B. Johnson taking the oath of office, November 1963.jpg|thumb|200px|right|Линдън Б. Джонсън полага клетва на борда на "Еър Форс Уан" пред федералния съдия Сара Хюз, след покушението срещу Кенеди.]]

 

Интелектуалният елит на САЩ винаги се отнася с предубеждение към Джонсън. За мнозина той си остава тексаски провинциалист, политик с маниери и кръгозор от местен мащаб.

 

Президентът Джонсън ясно изразява неодобрението си към [[Виетнамската война]], която той наследява от Кенеди и въпреки това значително я разширява, особено след [[Тонкински инцидент|Тонкинския инцидент ]] (случил се три седмици след като Републиканския конвент от 1964 г. издига [[Бари Голдуотър]] като кандидат за президент). Въпреки, че в частни разговори често изразява неудоволствието си от войната, като я нарича „кучката любовница”, едновременно с това вярва, че американците не могат да си позволят да изглеждат слаби в очите на света и това е причината за постоянната ѝ ескалация през периода [[1964]] г. до [[1968]] г., което води до хиляди убити войници. В една своя реч LBJ казва за виетнамския конфликт: „'' Ако позволим да падне Виетнам, след това ще се бием в Хавай, а следващата седмица в Сан Франциско''.” – като намеква за „Теорията на доминото” на Айзенхауер.

 

По същото време Джонсън се опасява, че прекаленото отделяне на внимание на Виетнам няма да позволи да се работи по неговата програми, част от „Великото общество” и това води дотам, че макар и военните действия постоянно да ескалират никога не се стига до достатъчно високо ниво на силите, което да позволи реален напредък. Въпреки неговите желания, президентството на Джонсън започва да се доминира от Виетнамската война. Колкото повече американци – военни и цивилни – са убити, толкова повече почва да спада популярността на президента, особено след студентските протести. Джонсън обявява на [[31 март]] [[1968]] г., че е наредил пълно прекратяване на „''всички въздушни, морски и артилерийски бомбардировки над [[Северен Виетнам]] ''” считано от 1 ноември, като основание за това сочи напредъкът на мирните разговори в [[Париж]]. В края на речта си шокира нацията като обявява, че няма да се кандидатира за нов мандат с думите „''Няма да търся, няма и да приема номинация от моята партия за нов мандат като ваш президент. ''”

 

Съгласно [[22– та поправка]], Джонсън все още има право на втори пълен мандат, тъй като е бил вицепрезидент на Кенеди по–малко от две години. Въпреки това на [[31 март]] [[1968]] г. след [[Офанзивата Тет]], малката разлика при победата му в първичните избори в [[Ню Хампшър]], влизането на [[Робърт Кенеди]] в президентската надпревара и поредния спад на общественото доверие в него, той обявява пред нацията, че няма да търси номинация за нов мандат. Като причина за това той посчва все по-голямото разделение в страната поради войната. Номинацията на Демократическата партия се печели от неговия вицепрезидент [[Хъбърт Хъмфри]], който губи изборите през [[1968]] г. от Ричард Никсън.

 

През [[1973]] г. президентът Никсън подписва закон, въз основа на който космическия център в Хюстън е наречен на негово име. Местният парламент обявява празничен ден посветен на LBJ на рождения му ден. През 1980 г. посмъртно е удостоен с „''Медал на свободата''”.

 

* Линдън Б. Джонсън е бил висок 6 фута и 3,5 инча (192 см.) и е тежал 215 паунда (97,5 килограма) и е вторият по височина президент след [[Ейбрахам Линкълн]].

* Джонсън е известен със своята пестеливост. Дори и като президент, в архивите на Белия дом е записано искането му фотограф да му направи семеен портрет безплатно, защото е твърде беден човек, живеещ от заплата до заплата и е обременен с много дългове. Истината е, че Джонсън е бил мултимилионер, но въпреки това е получавал фотографските си портрети безплатно. Журналистите в Белия дом са си правили шеги на негов гръб, като демонстративно са гасели лампите, когато в стаите не е имало никой. Години по-късно неговата секретарка разказва, че президентът е миел и подсушавал пластмасовите съдове за еднократна употреба, за да ги използва отново.

* [[Робърт Кенеди]] никак не е харесвал Джонсън, като чувствата са били взаимни. Боб Кенеди е смятал, че LBJ е способен да изпълнява задълженията си като вицепрезидент, докато Джонсън го е наричал само ”'' Малкият брат на Джак''”, досадното братче, което се възползва от чуждия успех.

 

{{commonscat|Lyndon B. Johnson}}

{{уикицитат|Линдън Джонсън}}

{{Личности на годината на Тайм|51-75}}

 

[[Категория:Президенти на САЩ|Джонсън, Линдън Б. ]]

[[Категория:Вицепрезиденти на САЩ|Джонсън, Линдън Б.]]

{{Link GA|de}}