Хераклит: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 34:
По отношение на образованието според Диоген Хераклит е "учудващ" още от ранното си детство. Диоген разказва, че като момче Хераклит казал, че "не знае нищо", но по-късно твърдял, че "знае всичко". Негово е твърдение: {{цитат|"Нещата, които могат да бъдат видяни, чути и научени са тези, които ценя най-много."|}}
Диоген разказва, че Хераклит имал лошо мнение за човешките дела. Законите трябвало да бъдат защитавани така сякаш те са градските стени.
Животът на Хераклит като [[философ]] бил прекъснат от бъбречна инфекция с подуване на стомаха. Лекарите ,с които той се консултирал не били в състояние да му предпишат лекарство. Той се лекувал с мехлем от кравешка тор и печене на слънце, вярвайки, че този метод ще му помогне. Скоро след това умрял.
== Творчество ==
Основна статия : ''За природата''
Диоген твърди, че работата на Хераклит е " непрекъснат трактат за природата, но е разделен на три беседи - една е посветен на вселената, друга на [[политиката]] и трета на [[теология]]." Теофраст казва " ... някои части от неговата работа са недовършени, а други представляват странна смесица . "
Диоген също ни казва, че Хераклит създава своята книга като посвещение на големия [[храм на Артемида]] - един от най-големите храмове на шести век пр.н.е. и едно от [[Седемте чудеса на античния свят]]. Древните храмове са били редовно използвани за съхранение на ценности и са били отворени за частни лица при извънредни обстоятелства. Много по-късни философи на този период се насочват също към творбата. Диоген казва : " книгата се сдобила с такава слава , че породила привърженици на неговата философия , които били наричани [[хераклитовци]]. "
Както и при други предишни [[предсократици]] , неговите писания оцелели само фрагментарно - цитирани от други автори.
== Древни характеристики ==
=== "Неясният" ===
По някое време в древността Хераклит придобил този епитет, обозначаващ, че основните му думи били трудни за разбиране. Според Диоген, [[Тимон от Флиус]] го нарича "Гатанката" и обяснява, че Хераклит е написал книгата си "по-скоро неясно" ,така че само "способните" трябва да се заемат с нея. По времето на [[Цицерон]] той станал ''"Тъмният"'' тъй като той говорил "твърде неясно" относно природата и го е направил умишлено, за да бъде разбран погрешно.
=== "Плачещият философ" ===
[[Диоген Лаерций]] приписва теорията, че Хераклит не е завършил някои от творбите си поради меланхолия от [[Теофраст]]. По-късно той е бил посочен като "плачещият философ", за разлика от [[Демокрит]], който е известен като "смеещият се философ."
"Сред мъдрите вместо от гняв Хераклит бе застигнат от сълзи, а Демокрит от смях."
Мотивът също беше приет от [[Лукиан от Самосата]] в неговата "Продажба на вероизповедания", в която двамата се продават заедно като допълнителен продукт в сатиричен търг на философи. Впоследствие те били счетени за неизменна черта на философските пейзажи. "Плачещият философ "може да е бил споменат във [[Венецианският търговец]] от [[Уилям Шекспир]].
=== Главна статия: Логос ===
"Идеята, че всички неща ще се случат в съответствие с този Логос" и "Логосът е нещо обичайно" се изразява в две известни, но неясни фрагмента:Този Логос съществува винаги, но хората винаги се оказват неспособни да го разберат, както преди да чуят за него, така и след като първо са чули. Затова макар и всички неща да бъдат в съответствие с този Логос, хората са като неопитни, когато се сблъскват с такива думи и дела , разграничавайки се всеки от всеки чрез съответствие със своето естество. Но други хора не успяват да забележат това, което правят, докато са будни, точно както те забравят какво са правили по време на съня си.
Поради тази причина е необходимо да се следва общото. Но въпреки че Логосът е често срещан, повечето хора живеят така, сякаш те са имали свои собствени частни разбиране.
Значението на Логоса също е предмет на тълкуване: "дума", "описание", "план", "формула", "мярка", "пропорционалност", "изчисление". Въпреки, че Хераклит "съвсем съзнателно разиграва няколко значения на Логоса "няма основателна причина да се предполага, че той я използва в специален технически смисъл, значително по-различно от начина, по който тя е била използвана от обикновените гърци по негово време.
По-късните стоици го разбират като "причина, която управлява всичко" и [[Иполит]] в периода на трети век го определя като християнското Словото на Бога.
Line 85 ⟶ 91:
Хераклит счита огъня за най-фундаментални елемент. Той вярвал, че огънят е причина за съществуването другите елементи и по този начин и за всички неща. Той разглежда душата като смес от огън и вода: огънят е най-благородната част на душата, а водата -позорната. Следователно душата трябва да се стреми към огъня и по-малко към водата: ''"сухата" душа е най-добра''. Според Хераклит светските удоволствия направили душата "влажна", и той смята усвояването на нечии светски желания за благороден стремеж, който пречиства огъня на душата. [[Норман Мелчерт]] тълкува Хераклит като използва метафорично "огъня" вместо Логоса като произход на всички неща.
=== "Следвай обичайното" ===
Хората трябва да " следват обичайното и да нямат изградена "своя собствена преценка " . Той прави разлика между човешките закони и божествените закони.
Той премахва човешкото чувство за справедливост от концепцията си за Бога т.е. човечеството не е образ на Бога.
" За Бога всички неща са честни, добри и прости , но хората правят някои неща погрешно и някои право".
Обичаят на Бога е мъдростта, а този на човека- не и все пак както хората така и Бог е неопитен: " човешките опити са детски играчки" и " царската власт е на детето ".
Мъдростта е " да се знае мисълта , чрез която всички неща са насочи към всички неща " , което не трябва да означава , че хората са или могат да бъдат мъдри. Само Зевс е мъдър. До известна степен Хераклит изглежда да е в позиция да призовава хората да следват Божия план , без много да е наясно какво може да значи това.
| |||