Великият инквизитор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат. |
м. |
||
Ред 75:
Във "Великият инквизитор" авторът разкрива своето виждане и разбиране за християнството, през устата на своя емблематичен герой. Рим без християнството или християнството без Рим, или пък може би Христос без Великият инквизитор или Бог Син без Бог Баща - кое по-напред, като при [[филиокве]]то ? Това е сърцевината на въпросът на въпросите при "великия разрушител на единството и вечен дуалист" Достоевски - както го нарича Стефан Цвайг. <ref>{{cite book |last= Троев |first= Петко |authorlink= Петко Троев |title= [[Руска класическа литература]] - литературен справочник, Достоевски, стр. 64 |year= 1995, ISBN 954-8706-21-0 |publisher= Тилиа }}</ref>
=== Руско-глобалният контекст ===
Line 125 ⟶ 124:
[[Картинка:Bundesarchiv Bild 102-13774, Adolf Hitler.jpg|thumb|250px|Адолф Хитлер ораторства на сцената през август 1927 г.]]
[[Файл:DivisionAzul.jpg|дясно|thumb|250px|Изпращане на [[Синя дивизия|Синята дивизия]] с [[римски салют]] на Източния фронт - в поход към Червената [[Москва]], 1941 г., [[Мадрид]]]]
Голямо влияние върху творчеството на писателят оказват контактите му с две личности от обществено-политическия и културен живот на Русия от средата на 19 век - [[Владимир Соловьов]] и [[Константин Победоносцев]]. На Достоевски е отредена честта "да носи кръста" на тържественото откриване на паметника на [[Пушкин]] в Москва на 8 юни 1880 г. пред целия интелектуален елит на [[империя]]та. Малко след "своята лебедова песен" - знаменитата му и [[триумф]]ална "Реч за Пушкин" (с която потвърждава екзистенциалния си избор по [[Виа Сакра]], наместо по [[Кръстен път|Кръстния път]]), писателят умира на близо 60-годишна възраст - на 9 февруари 1881 г.<ref>{{cite book |last= Троев |first= Петко |authorlink= Петко Троев |title= [[Руска класическа литература]] - литературен справочник, Достоевски, стр. 63 |year= 1995, ISBN 954-8706-21-0 |publisher= Тилиа }}</ref> Няма и месец след смъртта на писателят, Русия е разтърсена от [[цареубийство]]то на [[първомартовци]], след което цялата руска общественост си припомня предходните думи на княз Гагарин към Каракозов: {{цитат|- Господарят император ми заповяда да Ви обявя, че Негово Величество Ви прощава като християнин, но като държавник не може да ви прости.|}}<ref>{{cite book |last= Кошел |first= Пьотр |authorlink= Пьотр Кошел |title= Историята на руския тероризъм, стр. 44 |year= 1995 |publisher= Ланс }}</ref>
Руската и световна [[Голгота]] с руските революции и края на Първата световна война е общоизвестна. Във [[Версай]] е наложен нов ред на победените, а след края на [[гражданската война в Русия]] в Италия е осъществен един знаменит [[поход към Рим]]. Есента на следващата година, в една мюнхенска бирария, млад германски политик обявява пред посръбналите си слушатели, че ще промени света. <ref>{{cite book |last= Кацаров |first= Константин |authorlink= Константин Кацаров |title= 60 години живяна история, Глава IX-VII - Хитлер подражава на Мусолини; стр. 350 |year= 1970, швейцарско издание |publisher= ИК "Прозорец" }}</ref> Това полутеатрално събитие, отразено от германската преса по онова време, предизвиква само усмивки сред читателите и ... забрава. Неговата заветна и върховна цел е онази основана през 16 век от литературния прототип на Достоевски. В [[Цосен]] на 7 декември 1940 г. вечерта, след разиграването на всички варианти на генералния план за нападение над СССР (станал известен под кодовото име [[план Барбароса|плана „Барбароса“]] - одобрен с директива № 21 на [[ОКВ]] на [[Вермахт]]а), [[Адолф Хитлер]] се обръща към [[автор]]а му със следната реплика: {{цитат|Райхът ще постигне истинско величие, само след като победи Русия... Вие разбирате ли това, Паулус?|}}<ref>{{cite book |last= Бланк |first= Александър |authorlink= Александър Бланк |title= Вторият живот на Фелдмаршал Паулус, стр. 102 |year= 1989, София |publisher= Партиздат }}</ref>
| |||