Великият инквизитор: Разлика между версии

Краят на поемата е незавършен подобно на романите с продължение, които са били много популярни в средата на XIX век и между впрочем съвсем не непонятен за по-малкия Альоша, който извършва литературна кражба постфактум, целувайки брат си Иван по устните: {{цитат|... Но той изведнъж мълчаливо приближава до стареца и тихо го целува по безкръвната деветдесетгодишна уста. Ето и целия отговор. Старецът трепва. Нещо мръдва в ъглите на устните му; той отива към вратата, отваря я и му казва: "Върви си и не дохождай вече ... не дохождай никак ... никога, никога!" И го пуща по "тъмните площади на града". Пленникът си отива.|}}

 

 

Пленникът на стареца се пуща по тъмните площади на Севиля, за да види историческия край на "своето дело" - [[аутодафе]]тата и [[домът на Пилат|домът на онзи който е упражнявал върховната власт по време на Страстите му]], а целувката гори на сърцето на стареца, останал си с предишната идея и както отвръща Альоша на Иван: {{цитат|- И ти заедно с него, и ти?|}}

През театралния сезон 2012/13 г. е премиерата на първата българска самостоятелна постановка на "Великият инквизитор".<ref>[https://sites.google.com/site/teatralnow/teatralni-preskonferencii/velikiatinkvizitor-teatrprovokacia "Великият инквизитор" - Театър "Провокация"] </ref> Поемата или притчата за "Великият инквизитор" е представяна на почти всички световни театрални сцени през 20 век, а романът "Братя Карамазови" многократно филмиран. Незабравимо е превъплащението в старецът на [[Питър Брук]]<ref>[http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2007/06/04/346017_subitieto_pitur_bruk/ Събитието Питър Брук] (dnevnik.bg)</ref>, както и на [[Михаил Улянов]] в ролята му.

 

== Източници ==

<references />