Проводник: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 7:
От данните, съдържащи се в следната таблица, може приблизително да се избере сечение на проводника в зависимост от мощността и тока на консуматора, както и подходящ предпазител за съответния токов кръг. Пример за избор на сечение на проводник: Задача: Да се захрани електронагревателен уред с мощност W = 4.75 kW с меден проводник, положен в кабелен канал. Изчисляване на тока: I = W/U. Напрежението ни е известно: 220 V. Съгласно формулата консумираният ток е I = 4750/220 = 21.6 A. По условието на задачата захранващия кабел ще бъде положен в пластмасов кабелен канал, което е равносилно на скрита инсталация. Проводниците са от мед. Затова при избора на сечение на проводника се насочваме към колона "скрита инсталация", подколона "мед". От тази колона търсим клетка с най-близката по-голяма стойност на тока - 27.0 A. Необходимото сечение на проводника е 4 кв. мм.
Веществата, в които има движещи се свободно заредени частици се наричат проводници. За по-кратко, свободните заредените частици в тази вещества ще наричаме свободни заряди. С други думи, проводници са веществата, в които има свободни заряди. Проводници са: Металите - в металите има свободни електрони, които се движат между възлите на кристалната решетка. Електролитите - това са течности, в които има положителни и отрицателни йони. Електролити са разтворите на соли, киселини и основи и някои разтопени (при висока температура) соли. Плазмата - в плазмата свободните заряди са йони и електрони. Полупроводниците - това са твърди вещества, в които някои електрони успяват да "прескачат" от един атом на друг съседен атом и така да играят роля на свободни отрицателни заряди. Атомите от които се откъсват електрони остават с некомпенсиран положителен заряд. Тези атоми се наричат дупки и играят роля на свободни положителни заряди, защото когато върху дупка прескочи електрон от някой съседен атом, носител на некомпенсиран положителен заряд става другия атом и дупката сякаш се движи. Когато във вътрешността на един проводник се поддържа постоянно електрично поле, това поле действа върху свободните електрични заряди на проводника и свободните заряди започват да се движат - свободните положителни заряди се движат по посока на интензитета на електричното поле, а отрицателните - в противоположна посока. Възникващото по този начин насочено движение на заряди представлява електричен ток, който се нарича ток на проводимост. Вещества, в които няма свободни електрични заряди се наричат изолатори или диелектрици. Диелектриците са изградени от електрически неутрални молекули или атоми, или от разположени неподвижно във възлите на кристална решетка йони. В постоянно електрично поле в диелектриците не възниква ток на проводимост, защото намиращите се в тях частици с електричен заряд - електрони и йони не могат да се движат свободно. Електричното поле, все пак, действа на електроните и йоните в диелектрика и те променят положението си в пространството, но само на разстояния по-малки от размерите на молекулите и разстоянията между възлите на кристалната решетка. Това разместване на заредените частици на диелектриците под действие на електрично поле се нарича поляризация на диелектриците. Поляризация възниква под действие на електрично поле, но след премахване на това поле поради топлинното движение на частиците, електроните и йоните се връщат обратно и поляризацията се разрушава - диелектрика се деполяризира. При поляризация и деполяризация за кратко време има насочено движение на електрични заряди - електричен ток, който се нарича съответно ток на поляризация и ток на деполяризация на диелектрика.
== Вижте също ==
| |||