Афанасий Селишчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
ВятиЧ (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 13:
 
== Биография ==
Афанасий Селишчев е роден в село [[Волово (Липецка област)|Волово]], [[Орел (град)|Орловска]] губерния (днес в [[Липецка област]]) през 18661886 г. Завършва [[Казански университет|Казанския университет]] през 1911 г.
 
Преподава в [[Иркутски университет|Иркутския]] (1918-1920), Казанския (1920-1921) и [[Московски университет|Московския университет]] от 1921 г. През 1931-1933 г. работи в кратко съществувалия Научен институт по езикознание, Москва при Министерството на просветата, създаден от опонентите на маризма. В началото на 1934 г. е арестуван по [[дело на славистите|делото на славистите]] и е изпратен на заточение. През 1937 г. се връща в Москва и става професор в Московския институт за философия, литература и история и в [[Московски педагогически държавен университет|Московския педагогически държавен университет]].
Ред 20:
Селишчев е сред най-големите руски слависти на 20 век, автор на трудове върху историята на руския език, сравнителната граматика на славянските езици, славянските говори в [[Албания]] и българските в [[Македония (област)|Македония]], по балканистика, славянска палеография и топонимика.
 
Смята македонските говори за част от [[български език|българския език]] и рязко критикува сърбизиращата концепция на [[Александър Белич]], но според [[Самуил Бернщейн]] ѝ възразява, когато в България от неговите теории се правят политически изводи за принадлежност на територията.<ref>С. Б. Бернштейн. Зигзаги памяти, М., 2002, с. 228: В предговора на преводача е написано, че Селишчев е „един от най-авторитетните защитници на българските права над Македония“. Това предизвиква гнева на Афанасий Матвеевич… „Това е работа на българите и ние не трябва да се вмесваме в техните дела - казва Селишчев. Формирането на националното съзнание е сложен процес… това е дело на политиците, а не на учените“. Бернщейн дори твърди, че впоследствие в своя курс по славянска филология, изнесен в 1938 г., Селишчев упоменава македонския като отделен език и одобрява статията на Бернштейн за македонския език в Голямата съветска енциклопедия.</ref> В издадените през 1968 г. избрани съчинения на Селишчев македонските говори са представени като част от българската езикова територия.<ref>Селищев, А. М. Избранные труды, Москва 1968, с. 580—581</ref> Член е на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]] в София.
 
Селишчев е автор на големия труд „Диалектологический очерк Сибири“ (выпуск 1, 1921), на социолингвистически трудове за промените в руския език след [[Октомврийската революция]]: „Язык революционной эпохи“ (1928; трудът бързо става полузабранен заради цитатите от Троцки, Каменев и други; преиздаден, 2003), „О языке современной деревни“ (1939). Посмъртно е издадена книгата „Старославянский язык“ в 2 части (1951-1952), която е сред най-добрите описания на езика на най-старите писмени паметници, имащо и стойност на учебник, преиздадена през 2001 и 2006 г.