Афанасий Селишчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 13:
== Биография ==
Афанасий Селишчев е роден в село [[Волово (Липецка област)|Волово]], [[Орел (град)|Орловска]] губерния (днес в [[Липецка област]]) през
Преподава в [[Иркутски университет|Иркутския]] (1918-1920), Казанския (1920-1921) и [[Московски университет|Московския университет]] от 1921 г. През 1931-1933 г. работи в кратко съществувалия Научен институт по езикознание, Москва при Министерството на просветата, създаден от опонентите на маризма. В началото на 1934 г. е арестуван по [[дело на славистите|делото на славистите]] и е изпратен на заточение. През 1937 г. се връща в Москва и става професор в Московския институт за философия, литература и история и в [[Московски педагогически държавен университет|Московския педагогически държавен университет]].
Ред 20:
Селишчев е сред най-големите руски слависти на 20 век, автор на трудове върху историята на руския език, сравнителната граматика на славянските езици, славянските говори в [[Албания]] и българските в [[Македония (област)|Македония]], по балканистика, славянска палеография и топонимика.
Смята македонските говори за част от [[български език|българския език]] и рязко критикува сърбизиращата концепция на [[Александър Белич]], но според [[Самуил Бернщейн]]
Селишчев е автор на големия труд „Диалектологический очерк Сибири“ (выпуск 1, 1921), на социолингвистически трудове за промените в руския език след [[Октомврийската революция]]: „Язык революционной эпохи“ (1928; трудът бързо става полузабранен заради цитатите от Троцки, Каменев и други; преиздаден, 2003), „О языке современной деревни“ (1939). Посмъртно е издадена книгата „Старославянский язык“ в 2 части (1951-1952), която е сред най-добрите описания на езика на най-старите писмени паметници, имащо и стойност на учебник, преиздадена през 2001 и 2006 г.
|