Палау: Разлика между версии

През 1885 г. папа Лъв XIII официално признава правата на Испания над целите Каролински острови, включително Палау. В този период са построени две църкви на островите и мисионерите, изпратени там, прекратяват враждите между отделните села и разпространяват испанската писменост.

През 1899 г., след И[[испано-американската война|спано-американската война]] и загубата на [[Филипини]]те, Испания продава Каролинските о-ви на [[Германия]], която започва активно да усвоява островите и да експлоатира природните и човешките им ресурси. Във връзка с това, че жителите на Палау не са имали имунитет към болестите, донесени от чужденците, започва масово измиране на местното население. Жителите на Палау страдат не само от привнесените болести, но и от намесата на европейците в техните бит, традиции и религия.

Островите имат вулканскивулканичен произход, с най-висока точка 224 м.

Най-заселените острови на Палау са Ангаур, Бабелдаоб, Корор и Пелелиу. Последните три лежат заедно в един бариерен риф, докато Ангаур е [[океан]]ски остров на няколко километра южно. Около две трети от населението живее на остров Корор. Остров Кайангел се намира на [[север]] от останалите, докато незаселените Скалисти острови (около 200 на брой) са разположени зана запад от основната група острови. Отдалечена група от шест острова, познати като Югозападните острови, на около 600 км от основната група, също са част от държавата и съставят щатите Хатохобей и Сонсорол.

Докато по-голямата част от природата на Палау не намалява, има няколко притеснителни сфери, включително нелегален [[риболов]], при който се използва [[динамит]], и недостатъчни устройства за изхвърляне на твърд отпадък в Корор. КатоКакто и за други тихоокеански нации, потенциална опасност се явява [[Глобално затопляне|глобалното затопляне]] и свързаното с него повишаване на нивото на океана. [[Вода]]та при ниските места заплашва бреговтабреговата растителност, [[земеделие]]то и чистотата на водата, която населението пие. Палау също има проблем с недостатъчен запас от чиста вода и ограничена площ за земеделие, което трябва да расте заедно с населението. Островите са също уязвими и на [[земетресение|земетресения]], [[вулкан]]ична активност и тропически бурии. Канализацията е още един проблем, заедно с правилното изхвърляне на токсични отпадъци.

Населението на Палау е приблизително 20 700 души, 90% от които са етнически палауци, които са смесица от дедите на малазийци, микронезианци и малайци. [[Филипинци]]те образуват втората по големина етническа група. Други [[Азия|азиатци]] и [[европа|европейци]] се считат към малките групи.

[[Република]] Палау е една от най-слабо развитите страни в света, но все пак има висок [[жизнен стандарт]] в сравнение с другите [[Тихи океан|тихоокеански]] страни. основа на икономиката е селското стопанство., отглеждат се кокосова палма, хлебно дърво, таро, захарна тръстика. Промишлеността е представена главно с добива на фосфати и рибна промишленост. Съотношението муждумежду селско сторанствостопанство, промишленост и обслужване е 6:12:82. [[туризъм|Туризмът]] е най-бързо развиващият се отрасъл – тук се намират едни от най-живописните места за [[гмуркане]] в света. Годишно Палау се посещава от около 95 хил. туристи.