Гръцко-сръбски договор (1913): Разлика между версии

 

'''Гръцко-сръбският договор''' от 19 май (1 юни по [[нов стил]]) 1913 година е договор за съюз между [[Гърция]] и [[Сърбия]], подписан в [[Солун]]. Сключен непосредствено след края на [[Балканска война|Първата балканска война]], той разпределя бившите [[Османска империя|османски]] територии в [[Македония (област)|Македония]]. Съгласно „принципа на действителната окупация и равновесието на силите“ (член 4) в Сърбия остава западната част на областта с [[Охрид]], [[Битоля]] и поречието на [[Вардар]] до района на [[Гевгели]] на юг. Гърция запазва завзетите от войските и&#768; южни части на Македония с [[Лерин]], [[Костур (град)|Костур]] и [[Солун]], като предоставя на Сърбия правото на 50 години безмитна търговия през солунското пристанище. В разрез с [[Българо-сръбски договор (1912)|българо-сръбския договор]] от 1912 година сръбската и гръцката страна се договарят да не допуснат разширение на своя доскорошен съюзник, [[България]], на запад от Вардар, като и&#768; оставят Източна Македония до река [[Брегалница]], планината [[Беласица]], [[Дойранско езеро|Дойранското езеро]] и [[Кукуш]] (включително). За да се противопоставят на „заплашително поведение“ (член 5) на българите или на техен опит за уреждане на териториалния спор със сила, Сърбия и Гърция се договарят да си окажат взаимна помощ с войските си. Договорът забранява сепаративни преговори с България както преди, така и след избухването на очакваната война.<ref>Георгиев, Величко. Трифонов, Стайко. ''История на българите 1878-1944 в документи'', Том II, издателство „Просвета“, София 1996, ISBN 954-01-0756-3 (т. 2), стр. 188-189</ref>