Струмица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 77.77.30.50 (б.), към версия на Мико |
|||
Ред 68:
[[Файл:Strumitsa Greek Revolutionary Committee.jpg|дясно|мини|Членове на гръцката младежка революционна организация под ръководството на Николаос Ангиополастис<ref name="Το Ίδρυμα">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=943&&show=1 | заглавие = Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα | достъп_дата = 21 март 2013 г. | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = | език = | цитат = }}</ref>]]
През 1897 година със султански [[Берат (султан)|берат]] в града е учредена Струмишка българска митрополия, подведомствена на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] с първи предстоятел [[Герасим Струмишки|Митрополит Герасим]]. Но екзархийската партия в Струмица си остава по-слаба от [[гъркомани|гъркоманската]]. До началото на 20 век в града няма българска църква, а духовните нужди на екзархийското население се поемат от един малък параклис. По този въпрос българският екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф I]] протестира пред Великия везир:
{{цитат|А в Струмица всички [са] българи, няма ни един асъл<ref>(Х)а̀съл, аслъ̀ (тур.) - същински, истински</ref> грък, а на екзархистите не дават черква да си направят...<ref>Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 85.</ref>}}
<nowiki> </nowiki>Това положение продължава до 1911 година, когато е завършен и осветен монументалният екзархийски катедрален храм „Свети Свети Кирил и Методий“.<ref>[http://www.scribd.com/doc/55401123/Манол-Пандевски-Ѓорѓи-Стоев-Трнката-Струмица-и-струмичко-низ-историјата Пандевски, Манол, Стоев, Ѓорѓи - Трнката. Струмица и струмичко низ историјата. Струмица, 1969, стр. 158.]</ref> Според статистиката на секретаря на Българската екзархия [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година християнското население на Струмица се състои от 1 800 българи екзархисти, 4 400 българи патриаршисти [[гъркомани]], 114 [[Протестантство в България|българи протестанти]], 35 [[гърци]] и 18 [[власи]]. В града има 4 начални и 2 прогимназиални български училища и 1 начално и 1 прогимназиално гръцко.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.106-107.</ref>
Line 84 ⟶ 85:
{{цитат|''Градът, почти наполовина разрушен и опожарен от [[гърци]]те и гъркоманите, които, напущайки в 1913 г. завинаги Струмица, изгорили къщите си и дори църквата, представляваше твърде жалко и грозно зрелище, макар и да завзема такова чудно географско положение. Там са настанени бежанци от [[Кукуш]], а напоследък и от [[Дойран]].'' <ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2008/10/1916.html Петър Петров. "Пътуване на проф. В.Н.Златарски из Македония". - В: ВИС, г.60, 1991, кн.1, стр.75.]</ref>}}
След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] по силата на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] от 1919 г. Струмица и [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]] са
По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] от [[1941]] до [[1944]] г. градът отново е включен в границите на България. Негов кмет по това време е Ильо Богоев<ref>[http://www.scribd.com/doc/55401123/Манол-Пандевски-Ѓорѓи-Стоев-Трнката-Струмица-и-струмичко-низ-историјата Пандевски, Манол, Стоев, Ѓорѓи - Трнката. Струмица и струмичко низ историјата. Струмица, 1969, стр.]</ref>. На 13 август 1951 година комунистическите власти извършват убийството на петима студенти от Струмица („[[Струмишката петорка]]“) в [[Дорломбос]]<ref>[http://www.promacedonia.org/44/drugi.html Гоцев, Димитър, „Новата националноосвободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991“, София, 2000 г.]</ref>.
| |||