Линеен радиоприемник: Разлика между версии

[[Детектор (радиотехника)|Детекторът]]ът преобразува високочестотното [[Модулация (техника)|модулирано]] [[напрежение]] на полезния сигнал в звуково напрежение, задействащо възпроизвеждащото устройство. В тези радиоприемници са използвани [[Електронна лампа|лампови]] [[диод]]и.

В зората на радиоразпръскването и развитието на ламповите радиоприемници, схемата на линейният приемник е намерила голямо приложение. За резонансен в.ч. усилвател е използвана [[Триод|триелектродна лампа]], която поради високия си проходен капацитет ''анод-решетка'' има ниско усилване, а при високи честоти се самовъзбужда и се нуждае от неутрализация на вредното въздействие на този капацитет. Неутрализацията е въведена от Луис Алан Хазелтайн (Louis Alan Hazeltine) през 1922 година. Значителното подобряване на качеството на линейния приемник е постигнато след конструирането и внедряването на в.ч. усилвателен [[тетрод]] (1926 год.) и [[пентод]] (1930 год.), на които проходния капацитет е по-нисък, а усилването е по-високо.

*'''Избирателността''' се определя от резонансните кръгове на входното устройство. Тя се увеличава от резонансния усилвател, като се усилва нивото на приетия сигнал и допълнително се потиска част от страничната честотна лента, извън тази на носещите в.ч. колебания на избраната радиостанция. Всеки резонансен усилвател съдържа настроиваеми резонансни [[Трептящ кръг|трептящи кръгове]] (с променливи кондензатори[[кондензатор]]и или индуктивности), което значително усложнява конструкцията на радиоприемника, както и поддържането на постоянни електрически параметри на усилвателя за приемания честотен обхват. Поради малкия брой на резонансните кръгове по горните причини, резонансната характеристика на радиоприемника не обезпечава висока избирателност, което общо снижава качествените му показатели. Затова този радиоприемник се използва за прием на радиосигнал от мощни радиостанции, работещи в дълговълновия и средновълновия обхват.