Михаил VII Дука: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 3:
| описание=византийски император
| изображение за личността=[[Image:NomismaMikaelVIIDoukas.jpg|200px]]
| описание на изображението=
| управление= [[1067]] г. - [[1078]] г.
| коронация=[[21 октомври]] [[1071]] г.
Ред 25:
| герб =
}}
'''Михаил VII Дука''' ({{lang-el| Μιχαήλ Ζ΄ Δούκας}}, 1050 - ок. 1090), наричан ''Парапинак'', е византийски император от 1071 до 1078. По време на управлението на Михаил VII по-голямата част от [[Анатолия]] е завладяна от селджукските турци.
Михаил VII е роден през 1050 г. в [[Константинопол]]. Той е най-големият син на император [[Константин X Дука]] и съпругата му [[Евдокия Макремболитиса]]. През 1059 г. малолетният Михаил е обявен за съимператор на баща си. Когато Константин X умира през 1067 г., 17-годишният Миахил VII бил на възраст, която позволявала да поеме самостоятелно управлението на империята. Незаинтересоваността му от политиката обаче позволява на майка му Евдокия и чичо му Йоан Дука да управляват вместо него.
Младият василевс е възпитаник на именитият интелектуалец [[Михаил Псел]], който оказва значително влияние върху него и ласкае неговите способности в съчиненията си. Михаил VII се занимавал предимно с реторика и литература и не обръщал сериозно внимание на управлението.
==Съуправление с [[Роман IV Диоген]]==
През 1068 г. императрицата-майка се омъжва за способния генерал [[Роман IV Диоген]], който е обявен за старши съимператор наред с Михаил VII и братята му Константин и Андроник. Роман IV съсредоточава цялата власт в ръцете си, игнорирайки доведените си синове, след което се отправя на военен поход срещу селджукските турци, нахлули в Мала Азия.
След като през август 1071 г. Роман IV Диоген търпи поражение в [[Битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]] и е заловен от селджукските турци, Евдокия Макремболитиса и Михаил VII отново застват начело на властта в Константинопол, докато не се разбира, че Роман IV е жив и пътува към града. Тогава цезарят Йоан Дука и менторът на Михаил VII - [[Михаил Псел]], с помощта на варяжката гвардия принуждават императрицата да остави властта изцяло на сина си и да се оттегли в манастир. Едва след това на [[21 октомври]] [[1071]] г. Михаил VII е коронован като самостоятелен владетел на империята.
Междувременно усилията на ==Криза в империята==
През самостоятелното управление на Михаил VII кризата във Византийската империя бързо се задълбочава. Пренебрегването на войската се отразява на боеспособността на византийската армия. През 1071 г. Византия губи окончателно и последната си крепост в Южна Италия - [[Бари]], който е превзет от норманите на [[Робер Жискар]]. Едновременно с това започват брожения в балканските владения на империята, където през същата година българите начело с [[Георги Войтех]] правят опит да отхвърлят византийската власт.
[[Файл:Dukász Mihály VII.jpg|мини|left|260px|Михаил VII - изображение върху емайлова плака от [[Корона на свети Стефан|короната на Унгария]]]]
В Мала Азия по-голямата част от териториите са загубени след битката при Манцикерт. Михаил VII опитва да възстанови властта на империята в региона, като изпраща през 1073 г. нова армия срещу селджуците, командвана от Исак Комнин - брат на бъдещия император [[Алексий I Комнин]], но и тази армия е разбита, а командирът е пленен.
Line 46 ⟶ 49:
[[Файл:Khakhuli icon. Doukas.jpg|дясно|мини|260px|Михаил VII и съпругата му [[Мария Багратиони|Мария Аланска]]. Изображение върху грузински триптих от 11 в. ]]
===Метежи и детрониране===
През [[1077]] г. в [[Тракия]] избухва нов военен метеж, този път начело с генерал [[Никифор Вриений]], който се провъзгласил за император в [[Адрианопол]], а негови войски начело с брат му Йоан достигнали чак до Константинопол. Едновременно с това в източните владения на империята също избухва бунт, предвождан от друг византийски военачалник - [[Никифор III Вотаниат|Никифор Вотаниат]], който се ползвал с подкрепата на селджукския султан. Значителна подкрепа Вотаниат имал и в столицата на империята, където в негова подкрепа се обявила значителна част от духовенството и светските лица, засегнати еднакво от конфискациите на имущество.
Line 55 ⟶ 59:
[[Константин Дука]], брат на Михаил VII Дука е негов съимператор от 1060 до 1078 г. и претендент за трона през 1078/1079 г., а след абдикацията на Михаил VII командва войските при [[Никифор III Вотаниат]] до 1081 г.
==Външни препратки==
{{Commonscat|Michael VII Doukas}}
<references/>
{{пост начало}}
| |||