Диоклециан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 65:
[[Image:DiocletianusFollis.jpg|thumb|220px|right|Фолис на Диоклециан]]
 
Диоклециан започва управлението си с радикални реформи, понеже населението е обедняло в резултат на кризата и се намира в затруднено материално положение. Провежда се административна и данъчна реформа, въвежда се ново сечене на монети и територията на провинциите се намалява, а броят им се увеличава – от 32 на брой те стават 100, плюс град Рим като обособена единица. Новите провинции не съвпадат с исторически възникналите граници от миналото - явно за да се пресече евентуален сепаратизъм. Те се групират в по-голяма административна единица - диоцез, управляван от викарийвикариус (''vicarius'', или по-точно ''vices agens praefectorum praetorio'' ("заместник [[преториански префект]]"), назначаван от императорите. Всяка провинция е управлявана от длъжностно лице, ректор, имащ само граждански, но не и военни правомощия (те са в ръцете на длъжностно лице, наречено дукс) - това разделяне на длъжности е с цел да се възпрат опитите за узурпации от предишните години.
 
В империята е проведено преброяване на населението (289 г.), направен е и подробен опис ([[кадастър]]) на всички имоти, обработваеми площи, ливади, гори и т.н. За основа на данъчното облагане тетрарсите приемат т.нар. "капут" (глава на семейство) и "югум" (парцел земя обработван от чифт волове за определено време). Въведен е един основен данък "капитация" общ за всички жители на империята, без разлика от местожителство и професия. Въз основа на него се добавят и други допълнителни задължения "югация", в зависимост от имотното състояние на данъкоплатеца. Според списъците мъжът се таксувал с една глава, а жената - с половин. Годишните данъци се предопределяли за 5 години напред. Селяните плащат повечето данъци в натура (анона), докато градските жители - търговци или занаятчии, най-често се издължават с пари. Зависимото население - колони и роби, плащали определена такса или повинност на своите господари земевладелци ([[магнат]]и), които от своя страна давали дължимите суми на държавата. От събирачите на данъци - [[декурион]]и и [[куриал]]и се изисквали редовни постъпления в хазната, като вече те били и материално отговорни за това - а по тази причина често се разорявали. Нуждата от сигурни данъкоплатци и постоянна работна сила постепенно довела до принудително закрепостяване на населението и унаследяването на повечето професии.