Михаил VII Дука: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 44:
В Мала Азия по-голямата част от териториите са загубени след битката при Манцикерт. Михаил VII опитва да възстанови властта на империята в региона, като изпраща през 1073 г. нова армия срещу селджуците, командвана от Исак Комнин - брат на бъдещия император [[Алексий I Комнин]], но и тази армия е разбита, а командирът е пленен.
 
===Бунта на наемниците===
Положението се влошава още повече, след като западните [[нормани|нормански]] наемници във войската се разбунтуват в Анатолия. Именно те стават обект на нова експедиция, начело с кесаря [[Йоан Дука (кесар)|Йоан Дука]]. И този път операцията се проваля, войските на Йоан Дука са разбити, а той е пленен. Западните наемници принуждават Йоан Дука да се провъзгласи за император. В тази ситуация през 1074 г. правителството на Михаил VII е принудено да търси подкрепа от селджукските турци срещу Йоан Дука, в замяна на което империята признав територалните придобивки на селджуците в Мала Азия. Византийската армия начело със стратега Алексий Комнин (бъдещия император) и с помощта на селджукски подкрепления, изпратени от султан [[Малик Шах I]], разбиват разбунувалите се наемници и пленяват Йоан Дука, който след това е замонашен, въпреки че запазва поста си на кесар.
 
===Икономически затруднения===
Въпреки че император Михаил VII продължавал да се ползва от съветите на чичо си Йоан Дука и на Михаил Псел, той все повече фаворизирал финансовия си министър Никифорица. Предпочитайки да се занимава предимно с наука и риторика, Михаил VII позволил на Никифорица да се разпорежда самостоятелно с финансовите въпроси на империята. С развързани ръце той увеличил данъците и разходите на хазната, без обаче да финансира достатъчно армията. Поради настъпилото разорение по време на управлението на Михаил VII, ромеите му измислили прозвището '''Парапинак''' (''четвърт паница''), тъй като ако по-рано с една монета можело да се купи един ''пинак'' (виз. мерна единица, "паница") жито, то при неговото царуване същата цена стигала само за ''една четвърт''<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/buntyt.htm Павлов, Пламен. Бунтари и авантюристи в средновековна България. Варна: LiterNet, 2005].</ref>. Никифорица дори прибягнал до конфискация на имущество и експропиирал църковно имущество.
[[Файл:Khakhuli icon. Doukas.jpg|дясно|мини|260px|Михаил VII и съпругата му [[Мария Багратиони|Мария Аланска]]. Изображение върху грузински триптих от 11 в. ]]