Кирил II Йерусалимски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Биография инфо
{{обработка|форматиране}}
| име = Кирил ІІ
'''Кирил II Йерусалимски''' (светско име '''Константинос Критикос''') е [[йерусалимски патриарх]] от 1845 до 1872 г. Роден е през 1792 г. на остров [[Самос]].
| портрет = dot.png
| портрет-описание =
| px =
| описание = Йерусалимски патриарх
| наставка =
| роден-дата = [[1792]]
| роден-място = [[Самос|о.Самос]], [[Османска империя]]
| починал-дата = [[18 август]] [[1877]]
| починал-място =
}}
 
 
През 1816 г. Константинос е ръкоположен за дякон, след това за презвитер. През 1835 г. става Севастийски архиепископ, а в 1838 г. - Лидийски архиепископ. През 1845 г. е избран за [[патриарх]] на [[Йерусалим]]. Поддържа много добри отношения с руската мисия в [[Светите Места]]. Първото си становище по българския черковен въпрос дава в отговора си от 24 януари 1869 г. до Цариградския патриарх [[Григорий VI Константинополски]] по повод на посланието му от 16 декември 1868 г. за свикване на вселенски събор. Когато заедно с патриарсите на [[Александрия]] и [[Антиохия]] пристига на свикания през септември 1872 г. под председателството на Вселенския патриарх [[Антим VI Константинополски]] събор, прави всичко възможно да не се стигне до подготвяното решение, с което Българската екзархия е обавена на 18 (30) септември за [[схизматична]] и привържениците ѝ отлъчени. Още на 14 септември патриарх Кирил заминава за Йерусалим, за да посрещне руския княз Николай Николаевич, който скоро щял до пристигне по светите места, без да остави свой заместник в събора и така отказва да подпише акта за [[схизма]]та. След заминаването на руския Велик княз, на 7 ноември 1872 г. архиереите на Йерусалимската църква, с изключение на Назаретския митрополит, свалят патриарх Кирила II, като го обявяват за привърженик на схизматиците. [[Валия]]та (управителя) на Йерусалим Назиф паша, на 18 декември го известява, че [[Високата порта]] е одобрила неговото низвергване и му е наредено незабавно да тръгне за пристанището Яфа и оттам, с правителствен кораб, за Цариград. Изгнанието на патриарх Кирил II предизвиква спорове и раздори в Йерусалимската църква. След две години, главно поради исканията на православното арабско население и духовенството на 26 февруари 1875 г. Св. Синод на Йерусалимската патриаршия сваля новия патриарх, въпреки протестите на [[Константинополската патриаршия]]. Арабските първенци от Йерусалим помолили бившия патриарх Кирил да се кандидатира отново за овакантения престол, но с пастирско послание, публикувано във вестниците, той отклонява тази покана под предлог на старост.
'''Кирил II Йерусалимски''' е [[йерусалимски патриарх]] от 1845 до 1872 г., който не признава [[Българска схизма|схизмата]], наложена на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] през 1872 г.
 
==Биография==
Роден е през 1792 г. на остров [[Самос]] със светското име '''Константинос Критикос'''.
През 1816 г. Константинос е ръкоположен за дякон, след това за презвитер. През 1835 г. става Севастийски архиепископ, а в 1838 г. - Лидийски архиепископ.
 
През 1816 г. Константинос е ръкоположен за дякон, след това за презвитер. През 1835 г. става Севастийски архиепископ, а в 1838 г. - Лидийски архиепископ. През 1845 г. е избран за [[патриарх]] на [[Йерусалим]]. Поддържа много добри отношения с руската мисия в [[Светите Места]]. Първото си становище по българския черковен въпрос дава в отговора си от 24 януари 1869 г. до Цариградския патриарх [[Григорий VI Константинополски]] по повод на посланието му от 16 декември 1868 г. за свикване на вселенски събор. Когато заедно с патриарсите на [[Александрия]] и [[Антиохия]] пристига на свикания през септември 1872 г. под председателството на Вселенския патриарх [[Антим VI Константинополски]] събор, прави всичко възможно да не се стигне до подготвяното решение, с което Българската екзархия е обавена на 18 (30) септември за [[схизматична]] и привържениците ѝ отлъчени. Още на 14 септември патриарх Кирил заминава за Йерусалим, за да посрещне руския княз Николай Николаевич, който скоро щял до пристигне по светите места, без да остави свой заместник в събора и така отказва да подпише акта за [[схизма]]та. След заминаването на руския Велик княз, на 7 ноември 1872 г. архиереите на Йерусалимската църква, с изключение на Назаретския митрополит, свалят патриарх КирилаКирил II, като го обявяват за привърженик на схизматиците. [[Валия]]та (управителя) на Йерусалим Назиф паша, на 18 декември го известява, че [[Високата порта]] е одобрила неговото низвергване и му е наредено незабавно да тръгне за пристанището Яфа и оттам, с правителствен кораб, за Цариград. Изгнанието на патриарх Кирил II предизвиква спорове и раздори в Йерусалимската църква. След две години, главно поради исканията на православното арабско население и духовенството на 26 февруари 1875 г. Св. Синод на Йерусалимската патриаршия сваля новия патриарх, въпреки протестите на [[Константинополската патриаршия]]. Арабските първенци от Йерусалим помолили бившия патриарх Кирил да се кандидатира отново за овакантения престол, но с пастирско послание, публикувано във вестниците, той отклонява тази покана под предлог на старост.
 
Патриарх Кирил II обаче продължава да е популярен сред паството си, особено сред православните араби. След две години, главно поради исканията на православното арабско население и духовенството на 26 февруари 1875 г. Св. Синод на Йерусалимската патриаршия сваля новия патриарх [[Прокопий ІІ Йерусалимски|Прокопий ІІ]], въпреки протестите на [[Константинополската патриаршия]]. Арабските първенци от Йерусалим молят бившия патриарх Кирил да се кандидатира отново за овакантения престол, но с пастирско послание, публикувано във вестниците, той отклонява тази покана под предлог на старост. Почива през 1877 г.
 
==Виж също==