Историзъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
anew |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Историзмът''' е схващане в [[теорията на познанието]], според което [[история]]та има свой собствен специфичен предмет и съответни методи. Основното прозрение на историзма е, че подробното описание е достатъчно обяснение и то не се нуждае от позоваване на закономерности и универсалии. При това положение историята би била несводима към социологически, икономически и други форми за познание
За представители na историзма се считат [[Вилхелм Дилтай]], [[Хайнрих Рикерт]], [[Георг Зимел]], [[Фридрих Мейнеке]], [[Макс Вебер]], [[Ернст Трьолч]].
Като термин "историзъм" се среща най-често в немскоезичната специална литература (Historismus). На други езици, ако се използва в своя специфичен смисъл, обикновено се правят уговорки. Както
Първите които започват да използват термина "историзъм" са немските романтици и това е засвидетелствано в текстове на [[Шлегел]] и [[Новалис]]. Нагласата, на която [[Хегел]] е представител, отстоява възглед, че в природата няма история (а само повторение) - това е специфично човешко и обществено явление. Подобен възглед прокарват неокантианските мислители, които настояват за принципната разлика между науките за природата и тези "за духа". [[Вилхем Дилтай]] пояснява, че първите са само 'разясняващи', докато другите са 'разбиращи'. [[Фридрих Мейнеке]] излага аргументацията за историзма като изтъква два аспекта на обясняването: чрез причини и чрез ценности.<ref>Мейнеке Ф., ''Причини и ценности в историята'', в сб.'' Историци за историята'', ред. М Тодорова, София:СУ 1988, с11-30</ref>▼
▲Първите които започват да използват термина "историзъм" са немските романтици и това е засвидетелствано в текстове на [[Шлегел]] и [[Новалис]]. Нагласата, на която [[Хегел]] е представител, отстоява възглед, че в природата няма история (а само повторение) - това е специфично човешко и обществено явление. Подобен възглед прокарват неокантианските мислители, които настояват за принципната разлика между науките за природата и тези "за духа". Вилхем Дилтай пояснява, че първите са само 'разясняващи', докато другите са 'разбиращи'. Фридрих Мейнеке излага аргументацията за историзма като изтъква два аспекта на обясняването: чрез причини и чрез ценности.<ref>Мейнеке Ф., ''Причини и ценности в историята'', в сб.'' Историци за историята'', ред. М Тодорова, София:СУ 1988, с11-30</ref>
В началото на 20в. [[Анри Бергсон]], като развива своите възгледи за времето като външност, различна от траенето, което е вътрешност, задава и по-философска основа на идеята за историзъм<ref> Бергсон А., ''Творческата еволюция'', София: СУ 1992</ref>. Историзмът обаче остава преди всичко професионална практика, встрани от абстрактните аргументи.▼
▲В началото на
== Източници ==
|