[[Картинка:DeBroglie3.gif|мини|250п|Вълни на ДьоДе Бройл. Анимацията представя фазовата и групова скорости на три електрона в забавен каданс, разпространяващи се на разстояние 0.4 Å. Горният електрон има два пъти по висок момент от средния, а долният - два пъти по-нисък.]]
През [[1923]] година [[Франция|френският]] [[физик]] [[Луи дьоде Бройл]] изказва смелата хипотеза, че всички форми на материята имат свойства както на частици, така и на вълни. Тези вълни са наречени '''вълни на материята''' или '''вълни на ДьоДе Бройл.''' Според хипотезата на ДьоДе Бройл всеки движещ се [[електрон]] (или друга микрочастица) притежава вълнови свойства, подобни на свойствата на [[фотон]]ите, които могат да се проявят например в явлението [[дифракция]]. Само четири години по-късно(1927 г.), именно чрез изследване на явлението дифракция при облъчвне на никелова мишена с бавни електрони, Дейвидсън и Джърмър доказват хипотезата на Луи дьоде Бройл.По своята природа те не са нито механични,нито електромагнитни вълни.
==Уравнения на дьоде Бройл==
Първото уравнение на дьоде Бройл свързва дължината на вълната <math>\lambda</math> с момента на частицата <math>~p~</math> (оригиналният извод на дьоде Бройл е малко по-различен).
От формулата на Планк за връзката между честотата и енергията на фотона
Ред 12:
:<math>E=mc^2</math>,
съгласно хипотезата на дьоде Бройл за вълновите свойства на материята приравняваме двете части на уравненията и получаваме
