'''Бамя''' (на [[латински]] ''Abelmoschus esculentus'') е едногодишно тревисто зеленчуково растение от семейство [[Слезови]]. Познато е още от древността. Произхожда от [[Етиопия]] и [[Мала Азия]]. Стеблото достига нормална височина около 50 см, като има сортове с височина до 2 m. Цветовете на бамята са оцветени в бледожълто с тъмно винено-червени петолъчки на дъното. Младите плодове се използват за [[ястие|ястия]], [[туршия|туршии]] и за сушене, а семената, съдържащи 20 % [[масло]] като [[сурогат]] на [[кафе|кафето]]то. От изсушените стебла се правят въжени изделия. Най-разпространените български сортове са [[Лясковска бамя]], [[Пловдивска бамя]] и [[Каваклийска бамя]]. Отглежда се в субтропическите и тропическите страни. В [[България]] в ограничени количества в южните равнинни райони. Най-много се използва в арабската кухня. Листата на бамята са единични, прости, в основата на стъблото те са почти целокрайни, по средата - нарязани на 5 дяла, а към върха - дълбоко нарязани.
Цветовете са звънчеобразни, едри, лимоненожълти, разположени поединично в пазвите на листата. Бамята е факултативно (незадължително) самоопрашващо се растение.
