Лапад: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м малки кор. |
Termininja (беседа | приноси) binomial |
||
Ред 1:
{{обработка|форматиране}}
{{Taxobox
| image = Rumex_X_patientia_Sturm55.jpg
| regnum = Plantae
| regnum-bg = [[Растения]]
Line 15 ⟶ 13:
| genus = Rumex
| genus-bg = Лапад
| species = '''R. patientia'''
| species-bg = '''Лапад'''
| binomial = Rumex patientia
|
}}
'''Лападът''' (
Между [[киселец]]а и лапада съществува близко родство, което ясно личи не само от външната им прилика, но и от техните латински имена - Rumex patientia (лапад) и Rumex acetosa ([[киселец]]). Лападът е бил добре познат още от [[античността]]. Най-често се приготвя [[супа]] от лапад, а също се слага и в [[баница]].
Лападът е наричан от българите от североизточната част на страната '''лопуш''' и е един от зеленчуците, с които народът ни се е изхранвал през пролетта, наред с копривата. Съхраняван е за зимата в сол. Особено е популярна баницата с плънка от лапад, наричана лопушник.
Елементът желязо превръща зеленчука в добро помощно средство при анемия. Антрахиноновите съединения оказват благоприятно действие при лениви черва.
Богатото съдържание на хлорофил превръща лапада в универсално средство в борбата с рака.
В народната медицина листният зеленчук намира приложение като лечебно и профилактично средство при диабет, заболявания на черния дроб, жлъчката и при затлъстяване.
Повишава апетита и подобрява храносмилането. Понижава кръвното налягане. Отвара от лапад помага при възпалителни процеси в устаната кухина, но действа добре и при колити. Неговите корени, счукани и наложени върху проблемното място, лекуват обриви, лимфни отоци и циреи.
| |||