Тюркски каганат: Разлика между версии

'''Тюркският (тюркутският или гьоктюркският) хаганат''' е [[тюрки|тюркско]] племенно обединение възникнало във Вътрешна [[Азия]] (северна [[Монголия]]) към средата на [[VI век]]. В разцвета си обхваща [[Централна Азия]], [[Монголия]] и северен [[Китай]] (провинции Кси-Ян и [[Манджурия]]). Основан е през [[552]] г. от [[гьоктюрки]]те начело с [[БуминБумън]] (или Тюмин) хан от рода [[Ашина]].

В началото на [[VI век ]] на политическата сцена на Централна Азия се появява една нова и внушителна сила - тюрките. От средата на [[V век]] до средата на VI век гьоктюрките предприемат серия военни походи срещу конкурентните конфедерации на [[жоужан]] и на [[тиелъ]]. Тези войни сплотяват тюркските народи и привличат под знамената им нови племена, които получават равни права във конфедерацията. Към [[520]] г. тюрките вече разполагат с внушителна армия предвождана от БуминБумън хан и започват серия походи на изток, запад и юг.

Тюркската експанзия на юг и на запад е облагодетелствана от политическите ситуации в тези райони. На юг, Китайската империя и нейните съперници са отслабени от многобройните и продължителни военни конфликти и вътрешни борби за власт. На запад, [[Хефталити]]те в Централна Азия са изтощени от серията войни със Сасанидска [[Персия]], която на свой ред е омаломощена вследствие непрестанните войни с Източната Римска Империя ([[Византия]]). В тази обстановка БуминБумън побеждава жоужан, тиелъ и [[огузи]]те и през 552 г. се обявява за ''ил-каган'' ([[цар]] на царете), но скоро след това неочаквано умира.