Разлика между версии на „Феодализъм“

редакция без резюме
{{Форми на управление}}
'''Феодализъм''' е [[Съсловие|съсловна]] военно-политическа [[Социална система|социална система]], изградена на взаимоотношенията, свързани със собствеността на земята и изпълнението на военна служба. В класическата си форма феодализмът е характерен за [[Средновековие|средновековна]] [[Европа]] и се основава на набор от реципрочни правни и военни задължения между членовете на военната [[Аристокрация|аристокрация]], която се състои от три елемента - сeньори, васали и феоди. Макар и думата „феод“ да идва от [[Латински език|къснолатинската]] дума ''feudum'', (на свой ред заета от [[Германски езици|германския]] корен ''*fehu'' — [[термин]], често използван през [[Средновековие]]то) и означаващ имение или земя, държана при определени задължения от ''[[феодал]]'', терминът за обозначаване на целия обществен строй влиза в употреба едва през [[17 век|XVII век]], когато описваната система вече е в процес на разпадане и трансформации.
 
Съществуват различни и понякога противоречиви [[дефиниция|дефиниции]] на термина. Най-тясната от тях се основава на правните отношения: феодализмът е система от двустранни юридически и военни задължения между [[военен|военна]]та [[аристокрация]] в [[Европа]] през Средновековието, концентрирана около тройната концепция за [[васал]]и, [[сюзерен]]и и [[феод]]и. Друга е: обществен строй, при който земевладелците разполагат с труда на [[селянин|селяни]]те, които по това време са с несвободен статут, който някъде и в някои отношения се доближава до [[роб]]ския.
 
== ХарактеристикиПроизход на феодализма ==
При феодалните отношения собствениците на земя ([[феодал]]и) са подредени по стълбица: низшестоящият (васал) получава за службата си поземлен имот (лен, [[феод]]) и крепостни селяни от висшестоящия (сеньор, сюзерен). Начело на феодалната стълбица стои [[монарх]]ът, който, поне в началото на развитието на феодалния строй, има абсолютна власт (подобно на [[Римска империя|Римските]] императори) и само отдава имотите на васали за временно ползване. Когато постепенно тези имоти започват да се предават по наследство, неговата власт става доста ограничена от едрите сеньори. Сеньорите обаче на свой ред нямат пълна власт над всички земевладелци, намиращи се под тях в стълбицата (принципът "Васалът на моя васал не е мой васал", действащ в много от държавите на континентална Европа). Селяните са закрепостени към земите на феодалите на всички нива и са длъжни да плащат за правото си да живеят на тях, както и да ги обработват с безплатен труд в полза на феодала, а не на последно място да плащат и данъци.
 
Феодализмът в Западна Европа започва да се установява още през V век при късната [[Римска империя]]. Характерни за него са високата степен на политическа децентрализация, дуализмът на светската и духовната власт, специфичната роля на европейския град като център на [[занаят]]ите и [[търговия]]та, ранното развитие на хоризонтални обществени структури, публичното частно право. Феодализмът господства в Европа през цялото [[Средновековие]], до буржоазните революции, които резултират във въвеждането на нов строй — [[капитализъм|капитализма]].
 
 
В античния свят най-сходна с феодализма система има [[Персийска империя|Персийската империя]], в която на тежковъоръжените конници се раздават земи, подобно на феодалния лен.
 
== Характеристики на феодализма ==
При феодалните отношения собствениците на земя ([[феодал]]и) са подредени по стълбица: низшестоящият (васал) получава за службата си поземлен имот (лен, [[феод]]) и крепостни селяни от висшестоящия (сеньор, сюзерен). Начело на феодалната стълбица стои [[монарх]]ът, който, поне в началото на развитието на феодалния строй, има абсолютна власт (подобно на [[Римска империя|Римските]] императори) и само отдава имотите на васали за временно ползване. Когато постепенно тези имоти започват да се предават по наследство, неговата власт става доста ограничена от едрите сеньори. Сеньорите обаче на свой ред нямат пълна власт над всички земевладелци, намиращи се под тях в стълбицата (принципът "Васалът на моя васал не е мой васал", действащ в много от държавите на континентална Европа). Селяните са закрепостени към земите на феодалите на всички нива и са длъжни да плащат за правото си да живеят на тях, както и да ги обработват с безплатен труд в полза на феодала, а не на последно място да плащат и данъци.
 
== Ритуали и символи: почит и инвеститура ==