Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 28:
 
== Критика ==
{{факт|Първата линия на критика срещу теорията за цивилизационния сблъсък акцентира най-вече върху опасността от възможността Съединените щати и атлантическите съюзници да възприемат една конфронтационна политическа линия и да попаднат в клопката на опасна ксенофобска и антидемократична идеология. Атаката на Хънтингтън срещу "мултикултурализма и дезападнизирането на САЩ" и апела му за придържането им към либералнодемократичните и англосаксонски корени е изтълкувана като “чиста проба” [[нативизъм]], който лесно може да се превъплати в [[изолационизъм]] (културен, политически и икономически) и дори враждебност спрямо другите култури, която линия тласка западната цивилизация към открит расизъм, конфронтация с незападния свят и вътрешно прочистване от типа на своеобразна нова цивилизационна "[[расова теория]]", базирана на основата на [[културна антропология|културната антропология]].|2013|12|16}}
{{факт|Голямото значение на изследването на Хънтингтън е в "разбунването на кошера". [[Критика]]та към монографията му е смазваща, дори в САЩ. След събитията на 11 септември 2001 г., някои обявяват Хънтингтън за политически ясновидец, който е предрекъл усилването на ислямския екстремизъм, като преди това [[Збигнев Бжежински]] заявява, че концепцията на Хънтингтън „ще предизвика революция в представите за международната политика“. В крайна сметка още в самото начало на 21 век сблъсъкът започва от четири самолета по вътрешните американски граждански линии с двата близнака на [[Световен търговски център|Световния търговски център]], [[Пентагон]]а и [[Белия дом]], досущ като сюжета от бестселъра от 70-те години на 20 век - "[[Вечер във Византия]]".|2013|11|19}}
 
{{факт|Втората и основна критическа линия срещу теорията за цивилизационния сблъсък е за липсата на оригиналност. Според тази критика, авторът не създава по съществото си нова теоретична конструкция, обясняваща характера на съвременните [[международни отношения]], а ретроградно борави със стари категории, с нищо не различаващи се от употребявания понятиен апарат от времето на [[Студената война]].|2013|12|16}}
Първата линия на критика срещу теорията за цивилизационния сблъсък акцентира най-вече върху опасността от възможността Съединените щати и атлантическите съюзници да възприемат една конфронтационна политическа линия и да попаднат в клопката на опасна ксенофобска и антидемократична идеология. Атаката на Хънтингтън срещу "мултикултурализма и дезападнизирането на САЩ" и апела му за придържането им към либералнодемократичните и англосаксонски корени е изтълкувана като “чиста проба” [[нативизъм]], който лесно може да се превъплати в [[изолационизъм]] (културен, политически и икономически) и дори враждебност спрямо другите култури, която линия тласка западната цивилизация към открит расизъм, конфронтация с незападния свят и вътрешно прочистване от типа на своеобразна нова цивилизационна "[[расова теория]]", базирана на основата на [[културна антропология|културната антропология]].
 
{{факт|Третата допълваща критическа линия спрямо теорията за цивилизационния сблъсък е за некоректно и неточно използваните класификации на база религия, както и за не последователно и докрай прокарани различия основани върху етнос, социализация, национализация.|2013|12|16}}
Втората и основна критическа линия срещу теорията за цивилизационния сблъсък е за липсата на оригиналност. Според тази критика, авторът не създава по съществото си нова теоретична конструкция, обясняваща характера на съвременните [[международни отношения]], а ретроградно борави със стари категории, с нищо не различаващи се от употребявания понятиен апарат от времето на [[Студената война]].
 
Третата допълваща критическа линия спрямо теорията за цивилизационния сблъсък е за некоректно и неточно използваните класификации на база религия, както и за не последователно и докрай прокарани различия основани върху етнос, социализация, национализация.
 
{{факт|В обобщение, критиката на концепцията за "сблъсъка на цивилизациите" е най-вече върху необяснителната ѝ сила на процесите и явленията в [[геополитика]]та, ведно с прекомерния акцент върху културните и цивилизационни различия, неподкрепен от комбинирането при разглеждането и на фактори като:
: различия във вътрешното сцепление на отделните цивилизации;
: огромните разлики във военните потенциали между хипотетични цивилизационни формирования, които неизбежно влияят върху мотивациите и решимостта им за конфронтация и т.н.
По този начин на монографията липсва единна, достоверна и стойностна концептуална теоретична конструкция|2013|11|19}}.
 
== Източници ==