Разлика между версии на „Лозенска планина“

м
пунктуация и корекция: Еврейското кале
м (пунктуация и корекция: Еврейското кале)
 
== Геоложки строеж, деление ==
Планината се е издигнала преди около 90 милиона години на границата на горната креда и долния терциер. Докато планината се издига, [[Софийско поле|Софийското]], Самоковското и Чукуровското поле потъват. Това показват заравненостите, образувани в период на относителен тектонски застой. Планината се оформя окончателно през квартенера преди 1 милион години. Билото ѝ е заравнено и разположено на около 1000-1100 м. Изградена е от разнообразни скали — гнайси, мергели, варовици, пясъчници, конгломерати, андезити, туфи, риодацити и др. При село [[Габра]] се намира мината Чукурово за [[лигнитни въглища]]. Тя има 2 дяла — северен и югозападен. Границата им минава по река Ракита.
* Северен дял — Той е по-голям и висок. Северните склонове и тези към река [[Искър]] са стръмни, а към река Ракита полегати и изпълнени с множество поляни. Тук са най-високите върхове в планината са '''Попов дял''' (1190,2 m), Ланина могила (1188 m), [[Половрак]] (1182 m) и Бачун (1150 m);
* Югозападен дял — В северната му част се намира най-високият му връх Шарбаница (1101 m). На югоизток от него делът е прорязан от сравнително дълбоките Русамски дол и Беларски дол, които се вливат в река [[Искър]]. Хребетите над тях слизат стъпаловидно, завършвайки с интересни скали по върховете Гарванец, Загазе и Калето. Скалите Гарванец са един от най-интересните туристически обекти в планината. На юг и югозапад от Беларски дол, делът представлява нещо като наклонена към [[язовир Искър]] плоскост с няколко едва подаващи се над нея върхове (Суша могила и Агина могила). В този район попадат опитното дивечоразвъдно стопанство и забранената зона около [[язовир Искър]].
Климатът е мек, умерено континентален. Снежната покривка не се задържа дълго - 4 месеца.
 
Повечето реки и потоци пресъхват през лятото, особено по северните склонове. Дори по-дълга водна артерия като потокът в Беларски дол, приемащ няколко по-дълги потока до вливането си в река [[Искър]], през юли и август може да пресъхне напълно. Въпреки това в планината има достатъчно извори. По-известни са Бачул, Студен кладенец, Ибров кладенец, Светена вода, Ловджийската чешма, Гъркина чешма, Матейната чешма и Изворо. Най-голямата река, протичаща в пределите на Лозенска планина, е Ракита. От северната страна има множество къси и маловодни реки и потоци. Те са известни главно на по-старите жители на селата и на козари и говедари. Такива са Брожданска, Радиличка, Сакошка и Димовска бара, Блазно дере, Каменити дол, Ланчевска бара, Топлика, Буков дол и др. Над Нови хан е по-голямата река Студеница, която извира от северния склон на връх Мали Попов дял (1104 м) и има дълбока и красива долина. Също много красива е долината на Търнавска река. Горното и Долното Габренско езеро са добре познати на любителите на риболова. Макар и да се води като язовир, [[Панчарево]] е най- популярната от водните площи около [[София]]. Минералният извор при [[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]] е още от римско време, а вероятно и преди това е бил известен на [[траки]]те. Днес се намира под езерото, но водите му са изведени до чешмите и банята на самия бряг.
 
== Почви ==
По северните склонове на планината са разположени три села — [[Герман]], [[Лозен (Област София)|Лозен]] и [[Нови хан]], а по южното — [[Долни Пасарел]] и [[Габра]].
 
Лозенската планина е била населена още в древността. В планината има няколко тракийски светилища и могили. По-късно са построени няколко наблюдателни крепости - ''Равулското кале'' на връх [[Калето (Лозенска планина)|Калето]], ''ЕвропейскотоЕврейското кале'' на едноименния връх и [[Урвич (Кокалянски)|Урвич]]. Старият път от [[София]] за [[Самоков]] е минавал през тогавашното село Горни Лозен и планинския проход Влаковете (името на прохода дошло от волските и конските впрягове, които извличали тежките товари по стръмния северен склон към прохода). Оттам пътят се спускал до село [[Долни Пасарел]] и продължавал по долината на река [[Искър]]. Село [[Габра]] е основано по турско време от освободили се от пазачите си роби, Горни Лозен — според легендата от юнак, надвил "черен арапин" и спечелил свободата на свои сънародници, а [[Нови хан]], възникнал на мястото на най-големия хан по пътя от [[Цариград]] до [[Белград]]- Йени хан. Според едно предание в местността Селище е било селото, чиито жители са основали [[Долни Лозен]].
 
В планината има и няколко паметника. На връх [[Половрак]] сред малък парк е паметникът на неизвестен въстаник от четата на [[Георги Бенковски]]. В Стражарски дол, близо до вилна зона "[[Пасарел]]", е паметникът на смелия летец [[Димитър Списаревски]], направил първия таран в авиационната ни история, спирайки [[бомбардировач]], летящ към [[София]].
 
В планината се намират четири манастира:
*[[Пасарелски манастир]] "Св. Петър и Павел" - в миналото е имало стара постройка, по-късно унищожена. Сегашната църква е от 19 в. Тя е зле запазена, но фреските ѝ са в добро състояние.
 
В югозападната част на планината, над десния бряг на река Искър, се извисяват останките от средновековната крепост [[Урвич (Кокалянски)|Урвич]].
 
== Туризъм ==