Леви комунисти в БКП: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
 
м Петър --> Петко
Ред 1:
'''Лeвите комунисти''' са крайна фракция в [[Българската комунистическа партия]], съществувала в периода [[1919]]-[[1936]].
 
Групата им се оформя на първия конгрес на [[БКП (т.с.)]], като нейни водачи стават [[ПетърПетко Енев]] и Иван Ганчев.
Те се обявяват против легалната дейност на партията, против участието в избори, заради което са наречени "антипарламентаристи". Те призовават незабавно да се създадат Съвети като тези по време на [[Октомврийската революция]] в [[Русия]] и да се призове народа към въоръжено въстание.
 
Позицията им е осъдена от мнозинството делегати и от самия [[Димитър Благоев]] като напълно авантюристична. Един от водачите на групата - [[ПетърПетко Енев]], почти изцяло се отдръпва от първоначалните си позиции. Впоследствие изявените привърженици на левичарския уклон, както още са наричани, са изключени от [[БКП (т.с.)]]. Те основават свой вестник - "Искра", в който продължават да пропагандират идеите си. [[Димитър Благоев]] им опонира в статиите "Тесни социалисти с анархистически глави" и "Левите комунисти". [[Ленин]] пише книгата "Левичарството - детска болест на комунизма" по повод на възникването на подобни на българските леви комунисти фракции в младите комунистически партии в [[Европа]].
 
Макар и водачите на левичарите да са изключени от партията, групата им продължава да съществува. Те се обявяват за разпускането на [[БКП]] и създаване на общ съюз, в който да влизат членовете на партията, [[профсъюз]]ите и кооперациите. Те се обявяват против множество аспекти от политиката на [[Коминтерн]]а и през [[1921]] призовават за създаването на нов, Четвърти [[Интернационал]].