Щраус: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 95.87.63.137 (б.), към версия на Zlatozarboev |
→Общи сведения: допълнение |
||
Ред 28:
== Общи сведения ==
Според археологическите проучвания щраусите съществуват от преди седем милиона години, докато търговията с щраусови пера датира от хиляди години. Арабите и персите наричат щрауса камилска птица, докато учените имат друго име – ''Struthio camelus''.
През вековете перата от щраус са означавали голямо богатство. С течение на вековете по-търсена стока става кожата от щраус. Щраусът е познат на човека от хиляди години - от времето на [[Вавилон]]ската цивилизация, [[Египет]] и [[Асирия]]. Най-ранните спомени за щрауса в Южна [[Африка]] датират от [[1775]] г от пътешественици в ранните векове. Според тях, много фермери притежават питомни щрауси, които се разхождат свободно.
Ред 36:
Щраусите са номади, предназначени от 60 млн години [[еволюция]] да скитат, през обширни необятни пространства от [[трева]] и [[пустиня]]. Те са единствените птици, които имат два пръста на стъпалата които са цепнати, и добре подплатени им стъпала предназначени да изследват пустинята и за развиване на висока скорост. Това е тяхното главно оръжие за самозащита. Щраусите винаги ритат напред и надолу вдигайки крака си до нивото на лицето на човека.
Един голям мъжки щраус достига до 2,5
Щраусите с техните дълги шии и остро зрение са в състояние да виждат на значително разстояние, а с мощните си крака могат да развият скорост до 70 km/h. В дивата природа човек трудно може да се доближи до тях освен в резерватите, където птиците са свикнали с човека.
Ред 53:
Към запад в [[Мавритания]] и [[Рио ди Оро]] е позната четвъртата форма - ''Struthio camelus spatzi''.
Петата и най-известна форма е щраусът-масаи – ''Struthio camelus massaicus'' от Южна [[Кения]] и [[Танзания]].
Преди около 7 млн. години щрауси, но от друг фосилен вид, са обитавали и днешните български земи. В късно-миоценските палеонтологични находища при с. [[Калиманци (Област Благоевград)|Калиманци]] (Мелнишко) и гр. [[Хаджидимово]] са намерени костни останки от каратеодоров щраус (Struthio karatheodoris), който бил значително по-едър от съвременния африкански щраус.<ref>Боев, З. 2012. Щраусите в България – древни и съвременни. – Природа, БАН, 1: 42-46.</ref><ref>Boev, Z., 2007. First finds of ancient ostriches discovered in Bulgaria. – In: Popov, Al., S. Slavova (eds.) 2007. Новости – News 2006, BAS, 106-108.</ref><ref>Boev, Z., N. Spassov, D. Kovachev. 2008. First Remains of Fossil Ostriches (Aves: Struthioniformes – Struthionidae) from Bulgaria. – Acta zoologica bulgarica, 60 (1): 89-98.</ref><ref>Boev, Z., N. Spassov 2009. First record of ostriches (Aves, Struthioniformes, Struthionidae) from the late Miocene of Bulgaria with taxonomic and zoogeographic discussion. – Geodiversitas, 31 (3): 493-507</ref>
Ред 70:
== Размножаване ==
[[Картинка:Ostriche3.jpg|мини|Женски щраус ♀]]
Щраусите са [[полигамия|полигамни]]. Регистрирани са променлив брой женски образуващи [[харем]] на един единствен мъжкар, но това може би е в резултат по-скоро на разлика в наличността на женски, отколкото расови. Гнездото е плитка изкопана яма в пясъчна почва и в него снасят яйца всички женски на един мъжкар. Броя на яйцата за един сезон варира от 40 до 60, като всяка женска снася, обикновено по едно през ден. По отношение на структурата и размера си яйцата се различават за отделните подвидове. Средния размер е около 15 cm дълги и 13
== Стопанско значение ==
Ред 97:
Най-големите яйца на съществуващ в момента вид са щраусовите. Едно щраусово яйце се равнява на около 25-30 кокоши. [[Омлет]] от такова яйце съставлява порция за няколко човека.
Черупката на яйцето е много твърда благодарение на дебелина около 1-1,5
== Литература ==
| |||