Щраус: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кирилица
м Премахнати редакции на 91.92.176.184 (б.), към версия на Izvora
Ред 25:
| range_map = Struthio camelus Distribution.png
}}
'''Щраусът''' (''Struthio camelus'') е [[птица]] от разред [[Щраусоподобни]] (Struthioniformes). Той е най-едрата актуално съществуваща [[птица]], мъжкият често тежи значително над 150 кг и има дължина на тялото близо 3 метра. Щраусът тича с 70 кмkm/чh.
 
== Общи сведения ==
Според археологическите проучвания щраусите съществуват от преди седем милиона години, докато търговията с щраусови пера датира от хиляди години. Арабите и персите наричат щрауса камилска птица, докато учените имат друго име – ''Struthio camelus''.
 
През вековете перата от щраус са означавали голямо богатство. С течение на вековете по-търсена стока става кожата от щраус. Щраусът е познат на човека от хиляди години - от времето на [[Вавилон]]ската цивилизация, [[Египет]] и [[Асирия]]. Най-ранните спомени за щрауса в Южна [[Африка]] датират от [[1775]] г. от пътешественици в ранните векове. Според тях, много фермери притежават питомни щрауси, които се разхождат свободно.
 
Щраусът е най-голямата от съществуващите птици и е единственият член на семейство [[Щраусови]] (Struthionidae). Щраусите са едни от най-старите птици живеещи на Земята и принадлежат на семейството на нелетящите птици наречени [[ratite]]. Техните роднини са [[ему]]то ([[Австралия]]), [[Киви (птица)|киви]] ([[Нова Зеландия]]), [[казуар]]и, [[нанду]] (Южна [[Южна Америка]]). Те изглеждат като праисторически същества с дългите си силни крака и динозавроподобни стъпала.
 
Щраусите са номади, предназначени от 60 млн. години [[еволюция]] да скитат, през обширни необятни пространства от [[трева]] и [[пустиня]]. Те са единствените птици, които имат два пръста на стъпалата които са цепнати, и добре подплатени им стъпала предназначени да изследват пустинята и за развиване на висока скорост. Това е тяхното главно оръжие за самозащита. Щраусите винаги ритат напред и надолу вдигайки крака си до нивото на лицето на човека.
 
Един голям мъжки щраус достига до 2,5 мm височина и тежи около 135 кг. Перата по тялото на мъжкия щраус са черни, докато при крилата и задните части бели и черни. Женските са по-малки и имат сиво-кафяви пера. И при двата пола главата изглежда малка в сравнение с останалата част от птицата. Главата и повечето от шията са почти голи бидейки нарядко покрити с четино подобни пера. Краката също са голи, кожата на шията и краката е сивкава или червеникава.
 
Щраусите с техните дълги шии и остро зрение са в състояние да виждат на значително разстояние, а с мощните си крака могат да развият скорост до 70 кмkm/чh. В дивата природа човек трудно може да се доближи до тях освен в резерватите, където птиците са свикнали с човека.
 
Птиците имат големи кафяви очи, горните им клепачи имат тънки перца, които приличат на дълги мигли, предназначени да ги пазят от силното пустинно [[слънце]]. Те имат изключително [[зрение]]. В открито поле, дългата шия на щрауса и малката му глава действат като [[перископ]], обръщайки се на всички страни за непрекъснато наблюдение на полето, докато голямото му тяло остава скрито зад храсти и скали. Животни търсещи безопасност като [[зебри]]те, използват косвено остротата на тези погледи.
Ред 53:
Към запад в [[Мавритания]] и [[Рио ди Оро]] е позната четвъртата форма - ''Struthio camelus spatzi''.
 
Петата и най-известна форма е щраусът-масаи – ''Struthio camelus massaicus'' от Южна [[Кения]] и [[Танзания]]. СомалийскиятСомалийския щраус ''Struthio camelus molybdophanes'', птица от страни с повече растителност, се намира от Северна Кения до [[Етиопия]] и [[Сомалия]].
 
Преди около 7 млн. години щрауси, но от друг фосилен вид, са обитавали и днешните български земи. В късно-миоценските палеонтологични находища при с. [[Калиманци (Област Благоевград)|Калиманци]] (Мелнишко) и гр. [[Хаджидимово]] са намерени костни останки от каратеодоров щраус (Struthio karatheodoris), който бил значително по-едър от съвременния африкански щраус.<ref>Боев, З. 2012. Щраусите в България – древни и съвременни. – Природа, БАН, 1: 42-46.</ref><ref>Boev, Z., 2007. First finds of ancient ostriches discovered in Bulgaria. – In: Popov, Al., S. Slavova (eds.) 2007. Новости – News 2006, BAS, 106-108.</ref><ref>Boev, Z., N. Spassov, D. Kovachev. 2008. First Remains of Fossil Ostriches (Aves: Struthioniformes – Struthionidae) from Bulgaria. – Acta zoologica bulgarica, 60 (1): 89-98.</ref><ref>Boev, Z., N. Spassov 2009. First record of ostriches (Aves, Struthioniformes, Struthionidae) from the late Miocene of Bulgaria with taxonomic and zoogeographic discussion. – Geodiversitas, 31 (3): 493-507</ref>
Ред 70:
== Размножаване ==
[[Картинка:Ostriche3.jpg|мини|Женски щраус ♀]]
Щраусите са [[полигамия|полигамни]]. Регистрирани са променлив брой женски образуващи [[харем]] на един единствен мъжкар, но това може би е в резултат по-скоро на разлика в наличността на женски, отколкото расови. Гнездото е плитка изкопана яма в пясъчна почва и в него снасят яйца всички женски на един мъжкар. Броя на яйцата за един сезон варира от 40 до 60, като всяка женска снася, обикновено по едно през ден. По отношение на структурата и размера си яйцата се различават за отделните подвидове. Средния размер е около 15 смcm дълги и 13 смcm широки, с тегло около 1,4 % от това на женската носачка (1,5 - 2,2 кг). Инкубационният период е около 40 дни. През нощта мъти мъжката птица, но през по-голямата част от деня женските поемат грижата. Голям процент от яйцата не могат да се излюпят в дивата природа.
 
== Стопанско значение ==
Ред 97:
Най-големите яйца на съществуващ в момента вид са щраусовите. Едно щраусово яйце се равнява на около 25-30 кокоши. [[Омлет]] от такова яйце съставлява порция за няколко човека.
 
Черупката на яйцето е много твърда благодарение на дебелина около 1-1,5 ммmm. Може да се използва за направата на фигури или върху нея да се нарисуват различни мотиви - икони, смешни личица и т.н.
 
== Литература ==