Разлика между версии на „Водни гъби“

редакция без резюме
м (ремонт на имената)
| phylum = '''Porifera'''
| phylum-bg = '''Водни гъби'''
| rank = Porifera
| rank_authority = [[Robert Edmund Grant|Grant]] in [[Robert Bentley Todd|Todd]], 1836
| subdivision_ranks = Класове
| subdivision =
 
[[Картинка:Elephant-ear-sponge.jpg|дясно|мини|[[Оранжево слонско ухо]] (''Agelas clathrodes'')]]
Тип Porifera обитават предимно дъното на топлите и солени морета и са едни от най-просто устроените многоклетъчни. Тялото им обикновено има форма на ваза и е изградено от два пласта клетки - ектодерма и ендодерма. Ектодермата е външния дермален пласт, който е изграден от плоски епителни клетки, нар.наречени панакоцити. Сред тях се разполагат по-едри клетки – пороцити, имащи вътреклетъчен канал, който се отваря на повърхността с пора. Ектопдермата е вътрешния пласт, който е изграден от камшичести клетки – хоаноцити. Между двата клетъчни слоя се намира безструктнорно вещество – мезоглея. Сред мезоглеята се намират различно диференцирани клетки, с общо име – мезенхимни клетки.Те са амебоцити – фагоцитират, миоцити – вретенообразни клетки с миофибрили, склеробласти и спонгиобласти – участващи във формирането на скелета, звездовидни клетки коленцити – съединителнотъканни опорни елементи.
 
Повечето гъби имат вътрешен скелет,служещ за опора на тялото. Скелетните елементи са разположени основно в мезоглеята, но често излизат на повърхността на тялото. По своя състав скелетът може да е изграден от неорганични в-вавещества – варовикови или кремъчни, и от органично в-во – спонгин. Обикновено гъбите имат смесен тип скелет, при който неорганичните елементи са споени със спонгин. Неорганичния минерален скелет се състои от множество иглици – спикули, с разнообразна форма.
Стените на гъбите затварят централна празнина, наречена оскуларна или парагастрална празнина. Тя се съобщава с външната среда,чрез отвор – оскулум. Строежът на тялото на водните гъби може да се обособи в три основни типа – аксон, сикон и леукон. Гъбите от тип аксон имат тяло с форма на ваза с прикрепен долен край и свободен горен край, на върха на който се намира оскулума.Порите прононизващи телесните празнини, водят в оскуларната празнина, която е покрита с хоаноцити. При гъбите от втория тип строеж – сикон, мезоглеята е удебелена, а канлите между вътрешните пори и мезоглеята са разширени и покрити с хоаноцити. При третия тип на строеж – леукон, мезоглеята е още по-доебела, а вътрешните канали са с множество разширения (камери), които също са покрити с хоаноцити.
 
Чрез активно движение на камшичетата на хоаноцитите се образува воден ток. По този начин с водата в тялото навлизат различни дребни частици, бактерии и водорасли. Те се улават от хоаноцитите и се предават в мезоглеята, където се смилат от амебоцитите. По такъв начин се извършва храненето на гъбите. Размножаването при водните гъби е безполово и полово с метаморфоза. Едни са хермафродитни,а други – разделнополови. Безполовото размножаване се извършва чрез външно и вътрешно пъпкуване. При външното пъпкуване, външно оформилата се подутина нараства и формира нов индивид. Той се откъсва и дава началото на ново поколение. При колониалните форми, дъшерните индивиди не се отделят и така се увеличава обема на колонията. Вътрешното пъпкуване се извършва чрез така нар. гемули и сорити. Вътрешното пъпкуване се осъшествява от амебоцитите, които след натрупване на голямо количество храна се натрупват в мезоглеята и образуват сферични телца. След смърта на гъбата гемулите се освобождават. От микропила (отвора на гемулата) излизат амебцитите и дават началото на новата гъба. Соритите (образувани от морските гъби), за разлика от гемулите, началото на новия индивид се дава от една амебоцитна клетка, която дава началото на пасивноплаваща ларва. След нарастването и тя се прикрепя. Половото размножаване се извършва чрез сливане на половиклетки образувани от археоцитите в мезоглеята. Сперматозоидите имат флагелуми и с помоща на водния ток напускат тялото на гъбата и навлизат в други индивиди и оплождат намиращите се в тях яйца. Формирането на ларвните стадии обикновено се извършва в майчиния индивид и при определен стадии ларявите напускат.
Стените на гъбите затварят централна празнина, наречена оскуларна или парагастрална празнина. Тя се съобщава с външната среда,чрез отвор – оскулум. Строежът на тялото на водните гъби може да се обособи в три основни типа – аксон, сикон и леукон. Гъбите от тип аксон имат тяло с форма на ваза с прикрепен долен край и свободен горен край, на върха на който се намира оскулума. Порите прононизващипронизващи телесните празнини, водят в оскуларната празнина, която е покрита с хоаноцити. При гъбите от втория тип строеж – сикон, мезоглеята е удебелена, а канлитеканалите между вътрешните пори и мезоглеята са разширени и покрити с хоаноцити. При третия тип на строеж – леукон, мезоглеята е още по-доебеладебела, а вътрешните канали са с множество разширения (камери), които също са покрити с хоаноцити.
 
Чрез активно движение на камшичетата на хоаноцитите се образува воден ток. По този начин с водата в тялото навлизат различни дребни частици, бактерии и водорасли. Те се улаватулавят от хоаноцитите и се предават в мезоглеята, където се смилат от амебоцитите. По такъв начин се извършва храненето на гъбите. Размножаването при водните гъби е безполово и полово с метаморфоза. Едни са хермафродитни,а други – разделнополови. Безполовото размножаване се извършва чрез външно и вътрешно пъпкуване. При външното пъпкуване, външно оформилата се подутина нараства и формира нов индивид. Той се откъсва и дава началото на ново поколение. При колониалните форми, дъшерните индивиди не се отделят и така се увеличава обема на колонията. Вътрешното пъпкуване се извършва чрез така нар. гемули и сорити. Вътрешното пъпкуване се осъшествяваосъществява от амебоцитите, които след натрупване на голямо количество храна се натрупват в мезоглеята и образуват сферични телца. След смъртасмъртта на гъбата гемулите се освобождават. От микропила (отвора на гемулата) излизат амебцитите и дават началото на новата гъба. Соритите (образувани от морските гъби), за разлика от гемулите, началото на новия индивид се дава от една амебоцитна клетка, която дава началото на пасивноплаващапасивно-плаваща ларва. След нарастването и тя се прикрепя. Половото размножаване се извършва чрез сливане на половиклеткиполови клетки образувани от археоцитите в мезоглеята. Сперматозоидите имат флагелуми и с помощапомощта на водния ток напускат тялото на гъбата и навлизат в други индивиди и оплождат намиращите се в тях яйца. Формирането на ларвните стадии обикновено се извършва в майчиния индивид и при определен стадии ларявите напускат.
 
== Източници ==
<references />
* "Зоология на безгръбначните животни", издателство Гера Арт
* "Зоология на безгръбначните животни" Практикум - част 1, част 2. издателство Гера арт
 
[[Категория:Водни гъби| ]]
{{Link GA|en}}