Разлика между версии на „Йоан Екзарх“

редакция без резюме
}}
 
'''Йоан Екзарх''' (на [[старобългарски]]: '''Їѡаннъ Єѯархъ''') е [[Средновековие|средновековен]] [[България|български]] [[писател]] и преводач, един от най-важните участниципредставители вна [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] от края на [[9 век|9]] и началото на [[10 век]]. Български екзарх - архиепископ<ref>[http://tksi.org/SUB/papers/1-1/1-1-10.pdf проф. Трендафил Кръстанов, Св. Йоан Екзарх и Св. Климент: "архиепископ Йоан, възлага на друг български книжовник презвитер Йоан от ІХ–Х в. да превежда две жития, който го нарича „архиепископ Йоан, църковен строител на българската земя“ (Ангелов 1967, Икономова 1995)]</ref>. Сведенията за живота му са оскъдни, но литературното му наследство предполага отлично познаване на [[гръцки език|гръцкия]]. Обикновено се смята, че е получил образованието си в някоя от [[Византия|византийските]] школи.
 
=Живот=
Литературната дейност на Йоан Екзарх включва известен брой преводи на византийски автори, най-значимият сред които е ''„За православното християнство“'' на [[Йоан Дамаскин]] (ок. [[895]]). Той е и автор на няколко оригинални произведения и компилации. Сред тях е ''„[[Шестоднев]]“'', включващ части от работи на няколко византийски автори, най-вече [[Василий Велики]], както и оригинални части, съдържащи първите славянски светски текстове по медицина и астрономия и ценни сведения за Българската държава при [[Симеон I]]. Йоан Екзарх описва царския дворец и самия владетел и дава информация за неговото облекло, болярите, общественото разслоение и други. Смята се, че Йоан Екзарх (или Йоан Презвитер) е автор и на: Похвално слово за Йоан Богослов, Слово за Рождество Христово I, Слово за Рождество Христово II, Слово за Богоявление, Слово за Сретение Господне, Слово за Възнесение Господне, Слово за Преображение, Слово за Пасха и други.
Сведенията за живота на Йоан Екзарх са оскъдни. Кижовното му наследство предполага отлично познаване на [[гръцки език|гръцкия език]], затова обикновено се смята, че е получил образованието си във византийската столица [[Константинопол]]. Според някои учени неговото прозвище „екзарх" означава, че е бил архиепископ на Българската църква.<ref>Кръстанов, Т. [http://tksi.org/SUB/papers/1-1/1-1-10.pdf Кариера на Св. Йоан Екзарх, архиепископ и патриарх на българската земя, и на Св. Климент, епископ велички и охридски чудотворец в провинция Западна България], с. 79: "Сам той, вече като архиепископ Йоан, възлага на друг български книжовник презвитер Йоан от ІХ–Х в. да превежда две жития, който го нарича „архиепископ Йоан, църковен строител на българската земя“.</ref> Според други това не е епископско звание.<ref>Добрев, И. Йоан Презвитер Екзарх Български и устройството на Българската църква през Първото ни царство. – В: Християнска агиология и народни вярвания: Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева (ред. А. Милтенова, Е. Томова, Р. Станкова). С., 2008, 356-369.</ref> Правени са опити Йоан Екзарх да бъде отъждествен с [[Черноризец Храбър]]<ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/09/Joan_Ekzarh/index.htm#%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8 Ватикански открития за "Черноризец Храбър"]</ref> или със св. [[Иван Рилски]].<ref>[http://www.mont-press.com/index.php?issue=852011&kind=&article=29761&rank=4&short=&numb=%C1%F0.%2085%20%281925%29,%20%E3%EE%E4.%20%D5%D5II,%201%20-%202%20%ED%EE%E5%EC%E2%F0%E8%202011%20%E3. 1 ноември - ден на св. Иван Рилски и народните будители]</ref>
 
=Книжовна дейност=
Не е доказуемо, че той <ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/09/Joan_Ekzarh/index.htm#%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8 Ватикански открития за "Черноризец Храбър"]</ref> с [[Черноризец Храбър]] са една и съща историческа личност, същото важи за отъждествяването му със св. [[Иван Рилски]].<ref>[http://www.mont-press.com/index.php?issue=852011&kind=&article=29761&rank=4&short=&numb=%C1%F0.%2085%20%281925%29,%20%E3%EE%E4.%20%D5%D5II,%201%20-%202%20%ED%EE%E5%EC%E2%F0%E8%202011%20%E3. 1 ноември - ден на св. Иван Рилски и народните будители]</ref>
Йоан Екзарх прави преводи от гръцки, най-важен сред които е този на [[Йоан Дамаскин]]овото „Точно изложениа на православната вяра“ („Небеса"). Той е съставител на компилативния „[[Шестоднев]]“, съдържащ както откъси от византийски автори (на първо място - [[Василий Велики]]), така и оригинални части. Последните включват първите славянски текстове по медицина и астрономия и дават ценни исторически сведения за българския владетел ([[Симеон I]]), неговото облекло и дворец, болярите, общественото разслоение и други. Под името на Йоан Презвитер, когото повечето учени отъждествяват с Йоан Екзарх, са запазени няколко [[проповед]]и: „Похвално слово за [[Йоан Богослов]]", две „Слова за [[Рождество Христово]]", „Слово за [[Богоявление]]", „Слово за [[Сретение Господне]]", „Слово за [[Възнесение Господне]]", „Слово за [[Преображение]]", „Слово за [[Великден|Пасха]]" и други.
 
== Бележки ==
<references />
 
==Съчинения==
==Издания==
* Das Hexaemeron des Exarchen Johannes. VolBd. 1-7. HgHrsg. R. Aitzetmüller. Graz, 1958-1971.
* Des Hl. Johannes von Damaskus Ἔκθεσις ἀκριβὴς τῆς ὀρθοδόξου πίστεως in der Übersetzung des Exarchen Johannes. Hrsg. L. Sadnik, R. Aitzetmüller. Bd. 1-4. Wiesbaden, 1967-1983.
* Йоан Екзарх Български. Слова. Т. I, С., 1971;.
* Йоан Екзарх. Шестоднев. Прев. Н. Цв. Кочев. С., 1981; 2 изд. 2000.
* Йоан Екзарх. Слова. С., 1993.
* Шестоднев Иоанна экзарха Болгарского. Ранняя русская редакция. Подг. Г. С. Баранкова. Отв. ред. А. М. Молдован. М., 1998.
 
==Изследвания==
===Монографии===
* Калайдович, К. Иоан Ексарх Болгарский. Москва (1824)
* Архимандрит Панарет, Животът на Йоана Екзарха Български, Станимака (1914)
* Трендафилов, Хр. Йоан Екзарх Български. София (2001)
 
===Статии===
* Vondrak, V., O mluvr Jana Exarcha bulharskego, Praha, p. 40-92, p. 95-97 (1896)
* Трифонов, Ю., Сведения из старобългарския живот в "Шестоднева" на Йоан Екзарх, Списание на БАН, т. 35, с. 1-26 (1926)
Анонимен потребител