B-24 Либърейтър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 46:
== Модификации и серийно производство ==
* ''Прототип ХВ-24А''. Строежа на прототипа продължава осем месеца и 28 дни, т.е. изпълнен е с рекардно темпо. финалния монтаж започва на 26 октомври и завършва през декември. за първият си полет прототипът с номер 39-556 излита от летище Линберг Филд в сан Диего на 29.12.1939 г. Пилот е Уилям Уитли. Самолетът лети относително правилно, а крилото на Дейвис се доказва на практика. Все пак достигнатата максимална скорост 439 км/ч, е доста по-ниска от заложената. Тестовете проведени от заводски и военни пилоти, продължават до 09.06.1940 г. На 13 август машината е одобрена от корпуса на военновъздушните сили на САЩ. Направени са промени и по конструкцията. Срещу оледеняването на краищатана крилото и стабилизатора са прибавени гумени пневматични размразители по системата Годрих. Калибърът на отбранителното въоражение е увеличен до 12.7 mm. Британците дават на самолета наименованието Liberator (освободител). Серията проектирана за Франция получава обозначението LB-30MF (Lamb Bomber, 30-ти експортен модел на заводите Consolidated, Mission francais).
* ''Прототип ХВ-24В''. Това обозначение получава прототипа след поредните промени. Двигателите P&W R-1830-33 са заменени от версия R-1830-41 със същата мощност, но с нови турбокомпресори Дженерал Електрик В-2, доста по-ефективни от дотогаващните двускоростни. Това позволява заъдржане на мощността на височина над 6000 м и достигане на максимална скорост 500 км/ч. Планирано е монтирането на електрически двигателни помпи, бронепокритие на гондолите за двигателите и увеличаване на размаха на хоризонталния стабилизатор с 61 см. Масата на самолета нараства от 17370 на 18 600 кг. Серийният намер е променен на 39-680. Първият полет на преустроеният прототип е на 01.02.1940 г.
* ''Прототип YB-24''. Първоначално е планирано използването на седем YB-24 за експлоатационни тестове. Случва се обаче друго и шест от тях достигат до Великобритания. Тази ситуация е следствие от приемането на RAF френския договор BRA 5068 и шест бомбардировача LB-30А и на договор BRA 5068 и шест бомбардировача LB-30В и 139 разузнавателни бомбардировача RLB-30. В желанието си да го произведат по-бързо заводите Consolidated получава съгласие за изпращане на шест експериментални машини и 20 В-24А. Седмият YB-24, с обозначение В-24, е завършен през януари 1941 г. и е доставена на USAAC (United States Army Air Corps
* ''LB-30А Liberator''. Шестте самолета LB-30А са почти еднакви с ХВ-24А. Използвани са същите двигатели. След доработката самолетите успяват да постигнат максимална скорост 450 км/ч и пределна височина 8230 м. Въоражението се състои от шест картечници 7,69 мм на предната, задната и четирите странични установки. След акцептиране на машините от британска страна те са изпратени в Канада откъдето прелетяват 4817 км до Шотландия. Тъй като не притежават самохерметизиращи се резервоари за гориво, те са разоражени и пренасочени към транспортната авиация
* ''LB-30B Liberator I''. Серията от 20 броя LB-30В е почти еднаква с предната версия. Малко по-различно е въоръжението. На задната установка има две картечници, а на предната, двете странични и задната долна
* ''В-24А Liberator''. След доставката през май на самотния YB-24 през лятото заводите Consolidated предават още осем подобни машини, обозначени като В-24А. Те са въоражени с картечници калибър 12,7 мм. Всичките 9 самолета се използват като транспортни, които превозват екипажите на бомбардировачите до Великобритания. През септември 1941 г. два самолета са дадени на посолството на Москва. Следващите два извършват шпионски полети над тихия океан, по време на които единият е изгубен.
* ''LB-30C Liberator II''. Поредната версия получава удължен с 0,92 м фюзелаж и въоражение с кули. Първите удължени самолети стигат до RAF Liberator Mk II. Британците монтират собствено въоражение. На гърба на самолета е монтиран купола Boulton Paul Mk V с четири картечници 7,69 мм, а в задната част на фюзелажа
* ''LB-30 Liberator''. Американският вариант на тази версия е LB-30. При него е запазена старата задна стрелкова установка, а в кулата Martin на гърба са разположени две картечници 12,7 мм. Това са машини построени за RAF и приети от USAAC след японската атака над Пърл Харбър. Над Тихия океан се използват 46 от тези нашини. От останалите 20 самолета шест за изгубени при инциденти, а 23 след време са върнати на британците. тази версия се използва като бомбардировач. Транспортната версия е лишена от въоражение, получава вход за натоварване от лявата страна и пътническа кабина.
* ''B-24С Liberator''. След изпитанията на ХВ-24в е взето решение за построяване на подобна серийна версия. Самолетът обозначен като В-24с, получава на гърба на фюзелажа зад кабината кула Martin А-3 с две картечници 12,7 мм. В задната част на фюзелажа е инсталирана кула Consolidated А-6А с идентично въоражение. Единични картечници има на двете странични установки, на педната и на долната. Построени са само две машини от тази версия, доставени от декември 1941 г. до февруари 1942 г. Тези самолети се задвижват от двигатели R-1830-41
* ''B-24D Liberator''. Заедно с В-24С през ноември 1941 г., започва и монтажът на версия В-24D, оборудван с двигатели R-1830-43. При пъвите 76 машини в долната част на тила на фюзелажа е монтирана единична картечница 12,7 мм. След това, до 287-ия самолет, по-близко до бомбената камера е разположена дистанционно управляема кула Bendix с две картечници 12,7 мм. Тъй като тя била проблемна при употреба, при блоковете от В-24D-15-CO до B-24D-20-CO (СО означава заводите в Сан Диего, по късно са въведени обозначения CF за Форт Уорт, DT за Тълса, FO за Уилоу Рън и NT за Далас) е върната единичната картечница. От самолетите 42-41164 започва да се монтира сферична кула Briggs-SperryA-13 с две картечници 12,7 мм, обслужвани от стрелец, който седи в нея. В самолетите на Форт Уорт тази кула не се инсталира. По време на производството обемът на резервоарите за гориво е увеличен до 10652 л. Допълнително в бомбената камера може да се съберат два резервоара по 1514 л, което увеличава запаса от гориво до 13680 л. От блок В-24D-15-CO започва използването на по-добри витла
* "Liberator III/IIIA/GR V". Британската авиация получава 366 самолета B-24D. B RAF Liberator III има картечници в предната част на фюзелажа, двойни картечници 7,69 мм в страничните установки, кула Мартин на гърба и кула Боултън Паул в задната част на фюзелажа. Машините в Кастал Команд получават допълнителни 8 изхвъргача за ракети 127 мм в предната част на фюзелажа и силен фар. 11 самолета с американско въоражение са обозначени като Liberator IIIА. Вариантът с радар ASV под предната част на фюзелажа получава обозначението Liberator GR V. до канадската авиация достигат 19 машини, оборудвани по този начин. На Liberator III летят в RAF полските пилоти от 1586-а ескадрила.
* "XB-41 Gunship". В края на 1942 г. B-24D 41-11822 е преустроен за експортен самолет, въоражен с 14 картечници 12,7 мм. На гърба му е добавена втора кула Мартин, а под предната част на фюзелажа, кула Бендикс. На страничната установка са инсталирани двойни картечници. Предната кула на фюзелажа е повдигната. Обхвата на амунициите нараства до 12420 патрона на установките и 4000 в запас. Допълнителното въоражение и бронепокритието са причина за увеличаване на масата до 28577 кг. Самолетът отстъпва по скорост на обикномените бомбардировачи и по-нататъшните опити са замразени.
Ползвател на В-24 е Австралия (12 броя). Една машина лети в Съветския съюз. Придобитите самолети са тествани в Германия, Румъния и Италия.
== Източници ==
<references
* История на авиацията. Издателство Прозорец ЕООД
|