Никола Червениванов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
интересно кой кой е |
||
Ред 16:
Собственик е на фабрика за оцет и член на [[Националлиберална партия|Националлибералната партия]]. Заедно с Георги Николов е собственик на вестник „[[Дневник (1902 - 1944)|Дневник]]“, като по-късно той минава в ръцете на Атанас Дамянов.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 199. ISBN 954321056X</ref>
[[Файл:Cherni Vrah August 1894.jpg|ляво|мини|250п|Участниците в първото организирано изкачване на Черни връх през август 1894 г., смятано за начало на българското туристическо движение. [[Алеко Константинов]], д-р [[Кръстьо Кръстев]] и жена му Радка Кръстева, учителите в Първа гимназия [[Никола Висковски]], [[Георги Хаджибонев]], [[Димитър Илков]], д-р Никола Червениванов, книжарят [[Христо Олчев]] и д-р [[Бончо Боев]]]]
През март 1929 година Никола Червениванов става кмет на Русе. Като кмет той продължава политиката на предшественика си [[Панайот Константинов]], но е с по-мек характер, по-толерантен към опонентите си и е по-чувствителен към социалните проблеми. Затова допринася и фактът, че единият от помощник-кметовете е представител на левицата - Сава Кадемов, член на [[Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)
Д-р Никола Червениванов управлява в разгара на [[Световна икономическа криза от 1929 година|Световната икономическа криза]], когато на преден план излизат социалните проблеми - бедността и безработицата. Бюджетът е рестриктивен, насочен към икономии. В тази връзка са и усилията на кмета да се стопанисват по-ефективно общинските имоти. С бюджетни средства и кредити д-р Червениванов полага усилия да задоволи поне отчасти неотложните нужди на бедните и част от безработните, а за други общината осигурява сезонна работа през летните месеци. Поради кризата се спира изграждането на нови обекти. С кредит от Захарната фабрика се довършва павирането на източната изходна артерия - улица „Доростол“, по която се осъществява връзката с централната част на града. Довършва се и трайната настилка и по други улици, водещи към центъра.
| |||