Психеделия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+Общомедия |
мРедакция без резюме |
||
Ред 8:
Терминът е въведен за първи път през 1957 г. от психиатъра [[Хъмфри Озмънд]] като определение на [[Халюциноген|халюциногенните]] наркотици в контекста на [[психеделична психотерапия]]. Търсейки име, с което да назове преживяването, провокирано от употребата на [[ЛСД]], Озмънд се обръща към [[Олдъс Хъксли]], негов познат и публичен защитник на употребата на тези вещества за терапевтични цели. Хъксли предлага термина „фанеротим”, произлизащ от гръцките думи "проява" (φανερός) and "ум" (θυμός). В писмото си до Озмънд, Хъксли пише:
Вземи половин грам фанеротим▼
▲Вземи половин грам фанеротим.“}}
На което Озмънд отговаря:
Вземи щипка психеделик.“}}
Line 25 ⟶ 26:
Употребата на психеделиците става широко разпространена в модерната Западна култура, главно в [[Съединени американски щати|Съединените щати]] и [[Великобритания]] в средата на 60-те години на 20. век. Движението е основано от [[Майкъл Холингсхед]], който пристига от [[Лондон]] в щатите през 1965 като пратеник на Психеделичното движение, за да разпространява идеите му. [[Лятото на любовта]] през 1967 и разпространението на [[хипи]] културата довеждат до популяризирането на психеделията в [[Популярна култура|популярната култура]]. Нови пробуждания на движението се наблюдават и до днес.
== Съвременнаа
След 60-те терминът „психеделия” придобива по-широка употреба и започва да се използва за описване на почти всичко, включващо [[Абстракция|абстрактност]] и множество ярки цветове, подобни на тези, видими по време на халюцинации. Вследствие на тези нови значения, за синоним е предложен терминът „ентеоген” и употребата му започва да нараства. Въпреки това думата „ентеоген” се свързва с употребата на веществата за религиозни и духовни цели, а „психеделик” се използва за описване на лечебната и психотерапевтичната им употреба. В науката се използва терминът [[Халюциноген|„халюциноген”]].
== В попкултурата ==
В края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век много художници изобразяват психеделичното преживяване в картини, графики и илюстрации с ярки цветове и анимации, за да създадат усещане за изменение на съзнанието. Контракултурата на фолк музиката често използва психеделичен дизайн за плакатите си по времето на ''Лятото на любовта'' и по този начин популяризира стила. Плакатите на [[Питър Макс]] разпространяват изкуството сред студенти.
Пример за психеделичен стил е картината на [[Мати Кларвейн]] “Възвестяване”, използвана за обложка на албума на [[Карлос Сантана|Сантана]] „Абраксас”(1970). Обложката на албума на [[Пинк Флойд]] „A Saucerful of Secrets”(1968) е също психеделична.
Ред 42:
Психеделия описва категория в рок музиката, наречена психеделичен рок. Психеделия се свързва още с визуалните изкуства, модата и културата в края на 60-те, с хипитата и квартала [[Haight-Ashbury]] в [[Сан Франциско]], Калифорния.
Една от първите употреби на термина в музиката е в “Hesitation Blue” на фолк групата [[Holy Modal Rounders]] през 1964. Първата рок група, която го използва, е [[13th Floor Elevators]] в албума си the Psychedelic Sounds of the 13th Floor Elevators От 1966. Психеделия набира популярност през 1967 г. по време на "Лятото на любовта" и въпреки че се асоциира главно със [[Сан Франциско]], скоро се разпространява из целите щати и по света.
Контракултурата на 60-те има силно влияние върху популярната култура от 70-те. По-късно се свързва с [[Електронна музика|електронната]] денс музика или [[Рейв музика|рейв музиката]], позната като [[психеделичен транс]].
| |||