Елин Рахнев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{сорткат| -> {{СОРТКАТ:
+ инфокутия Писател, рубрики, източници, външни препратки, категории
Ред 1:
{{писател
{{Биография инфо
| име = Елин Рахнев
| снимка =
| портрет=
| размер =
| описание= български писател
| описание =
| роден-дата=[[3 юли]] [[1968]]
| псевдоним =
| роден-място=[[София]], [[България]]
| дата на раждане = {{Дата на раждане и години|1968|7|3|1}}
| роден-място на раждане = [[София]], [[България]]
| дата на смърт =
| място на смърт =
| работил = [[писател]], [[поет]], [[драматург]], [[журналист]]
| националност = {{BUL}}
| период =
| жанрове = стихотворение, драма
| теми =
| направление =
| течение =
| дебют =
| известни творби = „Боб“, „Фенове“
| награди = „Икар“ за драматургия (1999, 2003)<br/>„Аскеер“ за драматургия (2011)<br/>
| повлиян =
| повлиял =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
| бележки =
| общомедия =
}}
 
|'''Елин описание=Рахнев''' е български писател.
'''Елин Рахнев''' е български писател. Роден на 3 юли 1968 г. в [[София]]. Завършил е Специална педагогика в [[СУ]] "Св. Климент Охридски", а по-късно учи режисура в [[НАТФИЗ]] в класа на [[Крикор Азарян]].
 
{{== Биография инфо==
Работил е като журналист във вестниците "Денят" и "Континент". Четири години е издател и главен редактор на "Витамин Б" – списание за литература и поезия. В периода 2000-2003 г. е [[драматург]] на [[Народен театър "Иван Вазов"|Народния театър "Иван Вазов"]], създава "Театър на последния етаж". От 2006 г. до 2009 г. е драматург на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов".
'''Елин Рахнев''' е български писател. Роден на [[3 юли]] [[1968]] г. в [[София]]. Завършил е Специална педагогика в [[СУ]] "Св|„Св. Климент Охридски"Охридски“]], а по-късно учи режисура в [[НАТФИЗ]] в класа на [[Крикор Азарян]].
 
Работил е като журналист във вестниците "Денят"„Денят“ и "Континент"„Континент“. Четири години е издател и главен редактор на "Витамин„Витамин Б"Б“ – списание за литература и поезия. В периода 2000-2003 г. е [[драматург]] на [[Народен театър "Иван„Иван Вазов"Вазов“|Народния театър "Иван„Иван Вазов"Вазов“]], създава "Театър„Театър на последния етаж"етаж“. От 2006 г. до 2009 г. е драматург на [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Държавния сатиричен театър "Алеко„Алеко Константинов"Константинов“]].
Основател и сценарист на предаванията "Кръгове" по БНТ и "Невалидно" по bTV, автор в "Суматоха" и “Панорама”, където авторската му рубрика върви и в момента. Водил е редовни рубрики във вестник “7 дни спорт”, списание “Тема”, списание "Его". В периода 2009-2010 г. по телевизия Pro.bg всеки делничен ден вървеше авторското му предаване "Арт трафик" с водеща Петя Дикова.
 
Основател и сценарист на предаванията "Кръгове"„Кръгове“ по БНТ и "Невалидно"„Невалидно“ по bTV, автор в "Суматоха"„Суматоха“ и “Панорама”„Панорама”, където авторската му рубрика върви и в момента. Водил е редовни рубрики във вестник “7„7 дни спорт”, списание “Тема”„Тема”, списание "Его"„Его“. В периода 2009-2010 г. по телевизия Pro[[PRO.bgBG]] всеки делничен ден вървешесе излъчва авторското му предаване "Арт„Арт трафик"трафик“ с водеща [[Петя Дикова]].
Автор е на стихосбирките "Съществувам", "Развяване на минзухара", "Октомври", "Канела" (2008) и на пиесите "Боб", "Флобер", "Високата есен на твоето тяло", “Кукувицата”, “Фенове”, "Маршрутка" и "Тест". Пиесите и стиховете му са преведени на над 20 езика.
 
Автор е на стихосбирките „Съществувам“, „Развяване на минзухара“, „Октомври“, „Канела“ и на пиесите „Боб“<ref>[[Виолета Дечева]], [http://www.kultura.bg/media/my_html/2063/replika.htm „Боб“ като ритуал“], рец. във в. „Култура“.</ref>, „Флобер“<ref>Виолета Дечева, [http://www.kultura.bg/media/my_html/2190/teatre.htm „Думите и сцената“], рец. във в. „Култура“, бр. 29, 27 юли 2001 г.</ref>, „Високата есен на твоето тяло“<ref>Аве Иванова, [http://www.kultura.bg/media/my_html/2168/c-elin.htm „Празната дреха на техния пароксизъм“], рец. във в. „Култура“, бр. 7, 23 февруари 2001 г.</ref> <ref>[[Теодора Димова]], [http://www.kultura.bg/media/my_html/2169/c-elin.htm „Елин, влюбеният в другите живи“], в. „Култура“, бр. 8, 2 март 2001 г.</ref> <ref>Катя Атанасова, [http://www.kultura.bg/media/my_html/2171/c-kontext.htm „По повод текста и контекста“], в. „Култура“, бр. 10 (2171), 16 март 2001 г.</ref> <ref>Аве Иванова, [http://www.kultura.bg/bg/print_article/view/5199 „Некои разлики (Писмо до Катя Атанасова)“], в. „Култура“, бр. 10 (2171), 16 март 2001 г.</ref>, „Кукувицата”, „Фенове”, „Маршрутка“ и „Тест“. Пиесите и стиховете му са преведени на над 20 езика.
Елин Рахнев има две награди "Икар" за драматургия - за пиесите "Боб" (1999) и "Фенове" (2003). През 2011 г. печели и "Аскеер" за текста на пиесата "Тест".
 
== Библиография ==
* ''Съществувам''. 7+7, 1993
* ''Развяване на минзухара''. 1995
* ''Октомври''. 1998
* ''Канела. Стихотворения''. София: Факел, 2008, 40 с.<ref>Камелия Спасова, [http://dualis.wordpress.com/2009/11/24/%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD-%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%BD%D0%B5%D0%B2-%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D0%B0/ „Не/подправената „Канела“ на Елин Рахнев“], рец. в сп. „Алтера“, бр.8/9, София: Алтера, 2008 г.</ref>
* ''5 пиеси''. София: Фама, 2011, 222 с.
* ''Кукувицата''. Пловдив: Жанет-45, 2012
 
== Награди ==
Елин Рахнев има две награди "Икар"„Икар“ за драматургия - за пиесите "Боб"„Боб“ (1999) и "Фенове"„Фенове“ (2003). През 2011 г. печели и "Аскеер"„Аскеер“ за текста на пиесата "Тест"„Тест“.
 
== Бележки ==
<references/>
 
== Външни препратки ==
* [http://liternet.bg/publish22/e_rahnev/index.html Елин Рахнев в Литернет]
* [http://www.public-republic.com/elin-rahnev Елин Рахнев в Public Republic]
* [http://www.rodina-bg.org/hanchev/elin.htm Стихотворения на Елин Рахнев на сайта на наградата „Веселин Ханчев“]
* [http://theatre.art.bg/%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD-%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%BD%D0%B5%D0%B2__2264 Елин Рахнев в theatre.art.bg]
 
'''Интервюта'''
* [http://segabg.com/article.php?issueid=1638&sectionid=5&id=00006 „Елин Рахнев: Вече ни се пръскат сърцата от политика“], интервю на Деян Енев, в. „Сега“, 3 септември 2001
* [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=525&aid=12633 „Елин Рахнев: Направихме си и Пражка пролет, и Унгарска революция“], интервю на Петя Бахарова, сп. „Тема“, бр. 32 (148), 16-22 август 2004
* [http://www.7sport.net/archive7ds/2008/07/16/fo_1forum/d5098_3.htm „Елин Рахнев: Оттук нататък ЦСКА е сектор „Г“], интервю на Ники Кънчев, в. „7 дни спорт“, 16 юли 2008
* [http://m.24chasa.bg/Article.aspx?Id=914480 „Елин Рахнев: У нас идва времето на гаражните театри“], интервю на Димитър Стайков, в. „24 часа“, 02.06.2011
* [http://novinar.bg/news/elin-rahnev-edin-chalgadzhiia-ne-mozhe-da-razbere-berbatov_MzY3OTsyMw==.html „Елин Рахнев: Един чалгаджия не може да разбере Бербатов“], интервю на Никола Михайлов, в. „Новинар“, 9 септември 2011
* [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2358344 „Елин Рахнев: Кредитният човек не може да се бунтува“], интервю на Валентина Петкова, в. „Труд“, 12.10.2013
* [http://jivotatdnes.bg/index.php?page=article&id=15097 „Елин Рахнев: Сами си сложихме ДДС на усмивката, на сълзата, на мечтите си“], интервю на Румен Леонидов, в. „Животът днес“, 10 декември 2013
* [http://www.fakel.bg/index.php?t=3286 „Елин Рахнев: „Не сме марионетки, а същества – вселени“], интервю на Румен Леонидов, електронен бюлетин „Факел“, 22.12.2013
 
{{СОРТКАТ:Рахнев, Елин}}
Line 21 ⟶ 74:
[[Категория:Български драматурзи]]
[[Категория:Български поети]]
[[Категория:Български журналисти]]
[[Категория:Родени в София]]