Георги Димитров (историк): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат
мРедакция без резюме
Ред 11:
 
}}
'''Георги Георгиев Димитров''' е роден в Кюстендил. Учи в Кюстендил 1851-58 при [[Аверки Попстоянов]], учител е в Свиленград 1858-59. Придружител на митрополит [[Авксентий Велешки]] в пътуванията му в Македония - Щип, Кратово, Кочани. Деец за църковна независимост. Заради покушението в Хасково е арестуван 1873 и освооден срущу 100 лири, събрани от "домашните му". Участва в Старозагорското въстание през 1875. Книгопродавец 1860 и книжар 1867-75 в Одрин, съмишленик на Христо Г. Данов от 1860. След 1878 е в Пловдив, среща се в 1891 с министър [[Георги Живков]] за открити от него археологически паметници в Провадия и с. Врачеш; адвокат. Сътрудничи на в-к "Македония" 1870, в-к "Право" 1870, в-к "Източно време". През 1874, издава календар и "Буквар за малки деца". Автор на тритомен исторически труд "Княжество България" 1894 /1895/, 1896, 1899.
'''Георги Георгиев Димитров''' е роден в Кюстендил. Следва и завършва народното училище в Кюстендил при отец [[Аверкий Попстоянов]]. С помощта на последния се утвърждава като учител, книжар и общественик. Интересите му към историята го подтикват да обхожда българските земи и да събира исторически материали.
 
==„Княжество България“==