Ерик Клептън: Разлика между версии

'''Ерик Патрик Клептън''' ({{lang-en|Eric Patrick Clapton}}) е [[Обединено кралство|британски]] [[китара|китарист]], [[певец]] и [[текстописец]]. Той е единственият изпълнител, който е вписван три пъти в [[Зала на славата на рокендрола|Залата на славата на рокендрола]] - като член на [[Ярдбърдс]], [[Крийм]] и като самостоятелен музикант. Оставяйки значима следа в историята на блуса и музиката въобще, Клептън е считан за един от най-важните и влиятелни китаристи на всички времена, заемайки второ място в класацията [http://www.rollingstone.com/music/lists/100-greatest-guitarists-20111123/eric-clapton-20111122 | 100-те най-велики китаристи на всички времена] на списанието [[Ролинг Стоун | Rolling Stone]] и четвърти в класацията на [[Гибсън Корпорейшън | Гибсън]] - [http://www2.gibson.com/News-Lifestyle/Features/en-us/gibson-reveals-0528.aspx | 50-те китаристи на всички времена]. За неговия принос към музикалната култура през 1994г[[1994]] г е удостоен от Кралицата със званието Офицер на Ордена на Британската империя, (съкратено OBE), а на 03.11.[[3 ноември]] [[2004 ]] г. на церемония в Бъкингамския дворец със званието Командор на Ордена на Британската империя, (съкратено CBE).

Ерик Клептън е роден на [[30 март]] [[1945]] година в [[Рипли]], графтство Съри, [[Англия]], син на 16-годишната ПатрисияПатриша Моли Клептън и 25 годишния канадски войник Едуард Уолтър Фрайър. Още преди раждането на сина му, Едуард е изпратен на фронта, след което се връща в [[Монреал]]. Ерик израства в дома на баба си (Роуз Клептън) и нейния втори съпруг (Джак Клеп), които дълго време счита за свои истински родители, а Патрисия Патриша — за по-голямата си сестра. По-късно майка му се омъжва за друг канадски войник и напуска страната, оставяйки Ерик при неговите баба и дядо.

Клептън започва да свири на китара от ранна възраст и за кратко учи в Колежа за изкуства в [[Кингстън]]. През [[1958]] година [[рокендрол]]-вълната се разпростира върху целия свят. Клептън се интересува повече от корените на тази музика и започва да изследва творчеството на родоначалниците ѝ от [[Делта (Мисисипи)|Делтата на Мисисипи]]. Ерик открива, че [[блус]]ът е подходящ за затворената му и вглъбена натура.

През 1966 година Клептън напуска Блусбрейкърс, за да сформира групата [[Крийм]], заедно с двамата виртуозни инструменталисти [[Джак Брус]] ([[бас китара]]) и [[Джинджър Бейкър]] ([[барабан]]и). Майсторските импровизации на триото и специфичното тежко рок-блус звучене, скоро донасят на Крийм международна известност, а на музикантите  — статут на суперзвезди. От това време са албумите ''„Disraeli Gears“'' (1967), ''„Wheels of Fire“'' (1968) и '' Goodbye'' (1969). Виртуозното използване на блусовите форми и фразиране, бързите преходи и жалостивото вибрато превръщат Клептън в един от най-копираните за времето си китаристи, а невероятната енергия и емоционална наситеност на изпълненията му в такива песни, като ''„Crossroads“'' и ''„White Room“'', се превръщат в стандарти в историята на рок и блус-китарата.

Раздирана от личностни и професионални противоречия, Крийм се разпада след два финални концерта в лондонската зала [[РоялРойъл Албърт Хол]] през ноември [[1968]] година.

От това време датира и близкото приятелство на Клептън с [[Джордж Харисън]]. Резултат от съвместната им дейност е съавторската песен ''„Badge“'' и участието на Клептън в песента на Харисън ''„While My Guitar Gently Weeps“'' от албума ''„The Beatles“'' (1968) на [[Бийтълс]]. Това приятелство по-късно е подложено на сериозно изпитание, когато Клептън се влюбва в съпругата на Харисън  — Пати Бойд. На нея Ерик посвещава две от най-известните си песни ''„Layla“'' и ''„Wonderful Tonight“''.

В 1969 година Клептън и Джинджър Бейкър сформират групата [[Блайнд Фейт]], заедно с пианиста [[Стийв УинуудУинуд]] и басиста [[Рик Греч]]. Очакванията на публиката са за нова супергрупа, но стилът на Блайнд Фейт, повлиян от УинуудУинуд, е по-мек и фолклорно ориентиран и групата не се радва на комерсиален успех. Музикантите се разделят, след като записват едва един албум.

Клептън се изявява като способен вокалист в първия си солов албум, който е излиза през [[1970]] г.

Албумът от 1975 година ''„There's One In Every Crowd“'' продължава започнатия от ''„461 Ocean Boulevard“'' стил. Клептън изоставя оригиналното заглавие на албума ''„The World's Greatest Guitar Player (There's One In Every Crowd)“'' („Най-великият китарист на света (във всяка тълпа има по един)“), тъй като решава, че иронията няма да бъде разбрана. До края на 70-те години той продължава издаването на албуми и изнасянето на концерти, но така и не успява да покрие високите очаквания на публиката и да достигне славата от по-ранните си години. През 1978 година се жени за Пати Бойд Харисън (съпругата на неговия добър и верен приятел Джордж Харисън, който дори свири на сватбата им). Пати Бойд е причината за създаването на една от най-известните му песни  — Wonderful tonihgt. Клептън я "сглобява" само за няколко часа, докато чака Пати да се приготви за партито по случай 40-годишнината на Бъди Холи. Двамата се разделят в края на 1988 година, след дълъг период на взаимно отдаване на алкохола и дрогата.