|
==Биография==
[[Картинка:Mihail chekov krsto lazarovcheta3.jpg|ляво|мини|250п|Четата на Михаил Чаков, вторият отпред (от дясно наляво) е [[Кръстьо Лазаров]].]] Михаил Чаков е роден на [[16 март]] [[1873]] година в градчето [[Гумендже]], тогава в Османската империя, днес Гумениса, Гърция. Завършва VI клас на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска гимназия]] и става учител в [[Тумба (Номдем КукушПеония)|Тумба]]. През [[1897]] година е привлечен във [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] от [[Даме Груев]] и [[Пере Тошев]]. Става четник при [[Михаил Апостолов|Михаил Апостолов - Попето]], като обикалят [[Воден|Воденско]] и [[Енидже Вардар|Ениджевардарско]], след което става самостоятелен войвода.
[[Файл:Karakoy-Alibotush-Gathering.jpg|дясно|мини|250п|Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село [[Крушево (дем Синтика)|Крушево]], Серско. Чаков е на третия ред, втори отляво надясно.]]
През лятото на 1900 година, четата му е съставена от 5-6 човека и обикаля района на Поройско, южно от [[Петрич]]. На 18 август преминава и през селата [[Горни Порой|Горни]] и [[Долни Порой]]. Сред четниците са [[Алексо Поройлията]] и Сотир Джумалийчето от [[Благоевград|Горна Джумая]].<ref>Чолов, П., Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, София, 2003, Академично издатеслтво „Марин Дринов“, ISBN 954-430922-5, стр. 343,344</ref>
Той е районен и околийски войвода в [[Петрич|Петричко]] ([[1901]] –- [[1902]]), [[Драмско]] и [[Серско]] ([[1903]] –- [[1904]]). Никъде в документи или спомени не се споменава през месец май 1903 година Михаил Чаков да участва в сражението при село [[Баница (Шарлия)|Баница]], Серско, в което загива [[Гоце Делчев]], но той описва трагичната случка в спомените си като очевидец.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/01/cetvurtata-versia-za-ubiistvoto-na-goce.html Васил Станчев, „Четвъртата версия за убийството на Гоце Делчев“, Стара Загора 2003 г., стр.8]</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в [[Пирин]] на 30 август 1903 година четата на Михаил Чаков, заедно с четите на [[Яне Сандански]], капитан [[Юрдан Стоянов]] и [[Стоян Мълчанков]] с общо 160 души водят [[бойБой при оброчището Света„Света ТроицаТроица“|голямо сражение]] с 600 души турска войска при оброчището „Света Троица“, [[Мелник|Мелнишко]]. Турците са отблъснати с много жертви, докато от въстаниците загиват само трима души. Участва с четата си в [[бой при Обидим|нападението над турския гарнизон в село Обидим]], заедно с [[Иван Апостолов (революционер)|Иван Апостолов]], [[Стоян Мълчанков]] и [[Никола Груйчин]] на 13 и 14 септември и в последвалия [[бой в Харамибунар]] на 16 септември.
След потушаването на въстанието Михаил Чаков е войвода в [[Куманово|Кумановско]] ([[1905]]), отново в Серско (1906) и [[Велес|Велешко]] ([[1907]] – [[1908]]). На [[23 април]] 1906 година Михаил Чаков заедно с [[Атанас Спасов]] се връщат в Баница и изравят костите на Гоце Делчев, като ги оставят скрити под светия престол на църквата. Четите на Михаил Чаков, [[Тане Николов]], [[Иван Наумов]], [[Христо Цветков]], [[Петър Ацев]], [[Мирчо Найдов]], [[Атанас Попов (Шестеово)|Атанас Попов]] и местните войводи [[Секула Ораовдолски]] и [[Велко Попадийски]] взима участие в [[Битка на Ножот|битката на Ножот]] през юли 1907 година.
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година се легализира и се установява в родния си Гумендже. На 10 юни 1909 година е арестуван в Гумендже и затворен в Солун.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 11, 14 юни 1909, стр. 3.</ref>
[[Картинка:Mihail chakov cheta.jpeg|мини|ляво|250п|Четата на Михаил Чаков, участвала в епопеята на Ножот.]]
През [[1912]] година Чаков взима участие в [[Балканска война|Балканската война]] като войвода на чета № 11 на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 794, 892.</ref> Заедно с [[Андон Кьосето]], [[Йонко Вапцаров]], [[Георги Занков]], [[Лазар Колчагов]], [[Таско Кочерински]], [[Лазар Топалов]], [[Стефан Чавдаров]], [[Пейо Яворов]] и други събират сборна чета, която се ръководи от [[Христо Чернопеев]]. Заедно с 12-а рота от [[Двадесет и седми пехотен чепински полк|27-ми Чепински полк]] четата атакува [[Разлог|Мехомия]]. Освобождават още [[Банско]], [[Драма (град)|Драма]], [[Неврокоп]] и [[Кавала]], като превземат града, без да се даде и един изстрел.
[[Файл:Bozhkov Chakov Chernopeev Baychev Kaytazov.jpg|мини|дясно|250п|[[Никола Божков]], Михаил Чаков, [[Христо Чернопеев]], [[Панайот Байчев]] и четникът на Чернопеев Ангел Кайтазов от [[Долна баня]]<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 331.</ref> в освободения [[Кавала]], 1912 г.]]
В следвоенния период дейно участва в [[Илинденска организация|Илинденската организация]].
Михаил Чаков почива на [[17 септември]] [[1938]] година.<ref>[http://www.webcitation.org/query?id=1256579631568244&url=www.geocities.com/Athens/Oracle/3424/m_chakov.html 95 години от гибелта на Гоце Делчев, спомени на Михаил Чаков]</ref><ref>[http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=54662 Безсмъртните рицари от Ножот]</ref>
== Външни препратки ==
|
