Андрей Чипов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 18:
След освобождението си Чипов се заема с възстановянето на ГКП. Заедно с [[Андреас Дзимас]] и [[Константинос Лазаридис]] - също освободени от затвора, както и с [[Петрос Русос]], [[Панделис Карагицис]] и [[Хриса Хадзивасилиу]] на среща през юли 1941 година, която по-късно е наречена VI пленум на ГКП, съставят нов Централен комитет, като Чипов става генерален секретар. Този Централен комитет успява да спечели признание от стария ЦК и от регионалните лидери на партията.
На VII пленум на ЦК през септември 1941 г. година Чипов е освободен от поста си, тъй като е небрежен по отношение на сигурността. Твърди се също, че злоупотребява с алкохола и има неадекватно поведение за поста, който заема. След свалянето от си, той е изолиран като „политически неблагонадежден“ и през януари 1942 г., търси убежище в София. Тук той остава осем месеца,<ref>Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките), 2000, стр. 156.</ref> като никога не успява да обясни какво точно е правил по време на престоя си. Според някои източници Чипов е бил в София, като агент на [[българските тайни служби]].<ref>Guerrilla warfare and espionage in Greece, 1940-1944, André Gerolymatos, Pella Pub. Co., 1992, ISBN 0918618509, pp. 181-182.</ref>
Според македонския историк д-р [[Ристо Кирязовски]] Андрей Чипов е освободен от поста Генерален секретар на VIII пленум на ЦК на ГКП, проведен през януари 1942 год. А истинските причини за неговото освобождаване се свързват с негръцкия му произход и с "качеството му на секретар на ВМРО (об)".{{ref|at3}} Същото се потвърждава и от българския историк Георги Даскалов.{{ref|at3}} Освен това според двамата автори Чипов е начело на ГКП в най трудните моменти от нейната история и в най-опасните за живота на нейните ръководители обстоятелства.
| |||