Павел Панов (полковник): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 21:
<div align="justify">
'''Павел Миков Панов''' е [[Българска армия|български]] [[офицер]] ([[полковник]]). Командир на [[Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк|36<sup>-ти</sup> пехотен козлодуйски полк]] през [[Участие на България във Втората световна война|Втората световна война]]. Герой от Първата и Втората световни войни. Награден с 3 ордена "[[За храброст]]" и 3 ордена "[[За военна заслуга|За военна заслуга]]". Убит
</div align="justify">
Ред 34:
Полковник Павел Панов взема участие във [[Участие на България във Втората световна война|Втората световна война]], като на 12 май 1942 година е назначен за командир на [[Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк|36<sup>-ти</sup> пехотен козлодуйски полк]], който от 12 април 1944 влиза в състава на [[Двадесет и девета пехотна дивизия|29<sup>-а</sup> пехотна дивизия]] към 1<sup>-ви</sup> корпус. На 17 септември 1944 г. полкът е прегрупиран във [[Втора пехотна тракийска дивизия|2<sup>-а</sup> пехотна тракийска дивизия]] с командир генерал-майор [[Никола Генчев]], в състава на новосформираната [[Първа българска армия]] под командването на генерал-майор [[Владимир Стойчев]]. Участва в тежките боеве при [[Крива паланка]], [[Страцин (Община Кратово)|Страцин]], [[Куманово]] ([[Страцинско-Кумановска операция|Страцинско-Кумановската операция]]), река [[Пчиня]], [[Нови чифлик]]. За проявен героизъм и отлична военна техника е награден с два ордена “[[За храброст]]”, връчени му от генерал [[Владимир Стойчев]] на парада в [[Скопие]], състоял се на 15 ноември 1944. Единият е за боевете при [[Крива паланка]], а другият за битката при [[Страцин (Община Кратово)|Страцин]]. Лично от командира на [[Първа българска армия|Първа армия]] има уверението, че ще бъде произведен в чин генерал.
На 7 декември 1944 г. се завръща в Родината. Яхнал бял кон, начело на полка си, полковник Павел Панов е посрещнат като герой. След официалния парад, благодарствените речи и възхвала на завърналите се герои, полковник Павел Панов е отведен от партизаните. След няколко месеца се разбира, че е осъден на смърт и разстрелян от така наречения “[[
На 26 август 1945 г. полковник Павел Панов е уволнен посмъртно от армията. Името му е увековечено на “[[Паметник на жертвите на комунизма|Паметника на жертвите на комунизма]]”, който се намира в центъра на [[София]], пред [[НДК|Националния дворец на културата]].
| |||