Боймица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 45:
{{цитат|Катадневно пристигат в Солун цели кервани бежанци от [[Ругуновец|Кара Суле]], [[Дъбово (дем Пеония)|Дъбово]], Боймица, [[Куфалово]] и [[Мачуково]].<ref>Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония - мит или реалност“. София, 1996, стр.145.</ref>}}
През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] в Боймица се установява щаб на [[Антанта|съглашенските]] войски, които допринасят значително за модернизирането на града. Французите изместват течението на Боймишката река, правят съвременния пазар и построяват теснолинейна железопътна линия, използвайки стари релси от парижката трамвайна мрежа. В 1914 година в Боймица идват и първите гръцки бежанци от [[Източна Тракия]] от районите на [[Мидия (Турция)|Мидия]] и [[Чаталджа]]. През 1919 година част от тях се завръщат в Източна Тракия само, за да емигрират отново след [[Лозански договор|Лозанския мир]] при размяната на население между [[Гърция]] и [[Турция]] в [[1924]]. Първите бежанци от [[Понт (област)|Понт]] пристигат в Боймица през 1919 година, последвани от голямата вълна последвала разгрома на Гърция в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската война]] през 1922 - 1924 от районите на [[Трапезунд]], [[
През април 1923 година чета от 12 души на възстановената [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] под командването на войводата Стефанов се сражава при Боймица 6 часа с гръцка жандармерия и войска. Двама от българските четници се самоубиват, за да не бъдат пленени живи, а останалите си пробиват път през блокадата. От гръцка страна падат шестима убити. След сражението гръцка войска и жандармерия претърсват всички околни български села къща по къща, за да открият изчезналата българска чета. Над 230 българи, мъже и жени, са арестувани и хвърлени в затворите, но гръцките власти не откриват следите на четниците.
| |||