Мачу Пикчу: Разлика между версии

За града на инките, който векове наред се е крил от чужди очи високо в джунглата на перуанските Анди (2350 m) над река [[Урубамба]] и неговите обитатели няма останали писмени сведения (инките не са имали писменост). Не е ясно и защо са го напуснали -– една теория казва, че ги е прогонила епидемия от [[едра шарка]]. Смята се, че градът е бил населен, докато испанците превземат Перу през 1532 г. Археологическите разкопки показват, че може би Мачу Пикчу не е бил обикновен град, а [[курорт]] или цитадела за елита на инките. В него е имало огромен [[палат]] и храмове. Малко хора са живели в Мачу Пикчу по време на дъждовния сезон, когато първенците са го напускали. Вероятно мястото е избрано заради уникалното си местоположение и геоложки особености -– планинската верига зад Мачу Пикчу наподобява лице на инка, гледащ към небето, а носът му е най-високият връх Хуайна Пикчу (Младият връх).

В Мачу Пикчу има 140 различни конструкции, над 100 каменни стълбища, [[фонтан]]и, свързани помежду си с [[канал]]и и дренажна система, издълбана в скалите. Според археолозите той е бил разделен на три големи сектора: свещен, народен и за [[аристокрация]]та. В първия са основните археологически съкровища на града -– Интихуана -– Слънчевата наблюдателница, до нея -– Храмът на слънцето -– единственото запазено светилище на главния бог на инките - [[Виракоча]], а до него - прочутият Храм с трите прозореца - изграден от огромни каменни блокове и наречен така заради трите трапецовидни отвора, Дворецът на Великия жрец с огромен камък в средата, където са се извършвали жертвоприношения.

Покорителите на земите на инките били запленени от легендите за скрити безценни съкровища. Векове по-късно митовете за неизвестен град, в който велможите на инките заровили големи товари със [[злато]], докато се крили от нашествениците, повеждат младия американски историк и преподавател в университета в [[Йейл]], [[Хирам Бингъм]] из долината на река Урубамба. Местни хора го отвеждат в [[каньон]]а на реката, откъдето по лъкатушеща тясна пътека той се изкачва на хълма и открива най-невероятния град на инките - напълно запазен и пуст. Датата е [[24 юли]] [[1911]] г. Бингъм не успява да открие града с митичното злато, но самият Мачу Пикчу окупира въображението на хората по света с удивителната си архитектура -– издигнат високо, така че никога да не бъде намерен. Първата книга на Бингъм носи заглавието „''Изгубеният град на инките''“. Той пише още книги и множество статии в следващите години. По време на пътешествията си из Перу той успява да получи всевъзможни разрешителни от властите в [[Лима]], което му позволява да занесе в Йейл около 5000 предмета от цитаделата.