Лепеница (пещера): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
/* Прилепите в пещера Лепеница http://www.nmnhs.com/bat-research-and-conservation-centre-bg.html Център за изследване и защита на прилепите НПМ-БАН. 2013. База данни за ра...
премахнати излишни подробности за прилепите
Ред 1:
{{към пояснение|Лепеница|Лепеница}}
'''Лепеница''' е името на [[пещера]], разположена в Западните [[Родопи]]. Пещерата се намира в подножието на връх [[Голяма Сюткя|Сюткя]] и територията около входа на пещерата е покрита с горски площи. Отстои на около 10 km югоизточно от гр.град [[Ракитово]]
 
[[Лепеница (река)|Река Лепеница]] тече по най-долния етаж на пещерата. На най-горния етаж могат да се видят много малки езера. На средния етаж се намира голямо разнообразие от пещерни образувания. Той е сух, с две езера, а в дъждовно време езерата стават четири. Наблюдават се множество [[сталактит]]и и [[сталагмит]]и, както и други форми. В нея са намерени седем [[пещерен бисер|пещерни бисера]], които се експонирани в [[Национален природонаучен музей при БАН|Природонаучния музей]] в [[София]].
Ред 6:
Проучени и картирани са 1356 m от пещерата, която има обща дължина 1525 m. Заема площ 52 дка. На [[27 юли]] [[1930]] г. е учредено [[пещерно дружество]] в Ракитово. Ракитовци проправят втори вход за пещерата, тъй като естественият е затънал във вода. Имало е планове за изграждане на хижа, които остават неосъществени. Пещерата е обявена за [[природна забележителност]] на [[10 октомври]] [[1962]] г.<ref>http://eea.government.bg/zpo/area.jsp?areaId=38&categoryId=3</ref>
 
== Прилепите в пещера ''Лепеница ''пещерата<ref> http://www.nmnhs.com/bat-research-and-conservation-centre-bg.html Център за изследване и защита на прилепите НПМ-БАН. 2013. База данни за разпространението на прилепите в България.</ref> ==
Лепеница дава убежище на 7 вида [[прилепи]], които обитават пещерата през различните сезони. Чрез наблюдения и улови с мрежи са установени:
 
# '''[[Голям подковонос''']] (''(Rhinolophus ferrumequinum)'')
# '''[[Малък подковонос]] (''' (Rhinolophus hipposideros'')
# '''[[Трицветен нощник]] (''' (Myotis emarginatus'')
# '''[[Голям нощник]] (''' (Myotis myotis'')
# '''[[Остроух нощник]] (''' (Myotis blythii'')
# '''[[Широкоух прилеп]] (''' (Barbastella barbastellus'')
# '''[[Сив дългоух прилеп''']] (''(Plecotus austriacus)'')
 
Шест от видовете, установени в района на Лепеница, са сред приоритетните за опазване за цяла [[Европа]]: големият и малкият подковоноси, широкоухият прилеп, както и 3 вида нощници: остроухият, големият и трицветният. Пещерата е значимо зимно убежище за поне 3 вида от прилепите, живеещи в региона: големия и малкия подковнос и големият нощник.
 
'''Голям подковонос''' ''(Rhinolophus ferrumequinum)''
 
Това е най-големият представител на подковоносите прилепи в Европа, който тежи между 18 и 24 грама и има размах на крилете си около 35 см. Видът не сменя често убежищата си и веднъж установил се, обикновено остава на същото място през целия сезон. По време на лов се отдалечава на около 10 км от убежището си. Най-дългата миграция установена в България е 110 км – от Никопол до с. Чирен, Врачанско. Най-старият установен екземпляр е на възраст 30.5 години!
'''Малък подковонос''' ''(Rhinolophus hipposideros)''
 
С теглото си от само 4 грама и размах на крилете от около 25 см, малкият подковонос се нарежда сред най-малките бозайници в света! Женските раждат само по едно малко годишно, което тежи едва 2 грама! Този вид ловува в радиус от 5 до 7 км около убежището си, а насекомите улавя в полет или от различни повърхности. Малкият подковонос рядко образува големи колонии, а когато участва в по-големи зимни смесени колонии с други видове, виси поединично с лично пространство на около 20-30 см отстояние от други прилепи.
 
'''Голям нощник''' ''(Myotis myotis)''
 
Едър пещерен вид с тегло между 20 и 30 гр., който много наподобява друг вид, обитаващ пещерата - '''остроухият нощник''' ''(Myotis blythii)''. Често различаването на двата вида е възможно само от експерти. Участват в състава на колонии с други пещерни видове от семействотото на подковоносите, както и с трицветният нощник, дългопръстият нощник и пещерният дългокрил.
 
'''Трицветен нощник''' ''(Myotis emarginatus)''
 
С тегло между 7 и 9 грама, този пещерен вид дължи името си на забележимата разлика в оцветяването на коремната и гръбната си страна. Козината на гърба е по-дълга, вълнеста и при по-възрастните индивиди е отчетливо червеникава на цвят. Среща се в почти цялата страна като е характерен за нископланински карстови райони, обрасли с нискостъблена растителност.
 
'''Широкоух прилеп''' ''(Barbastella barbastellus)''
Рядък горски вид, който е включен в Световния червен списък (IUCN) със статус почти застрашен. Широкоухият прилеп живее в хралупи и цепнатини по дърветата, предпочита стари, широколистни гори, които предлагат много възможности за укритие. По време на размножителния период обаче, този вид обитава района около пещерата и я ползва като временно убежище.
 
'''Сив дългоух прилеп''' ''(Plecotus austriacus)''
Впечатляващо дългите си уши, тези прилепи сгъват и доближават плътно до крилете си, когато не летят. Обитават хралупи на дървета, обикновено в планински райони до около 1500 м височина. Ползват пещерата като временно убежище по време на размножителния период.
 
'''В България се радваме на 33 от срещащите се в Европа 35 вида прилепи. Всички те са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие!'''
 
[[Потребител:Виж повече ЗА прилепите|Виж повече ЗА прилепите]] | 27 декември 2013 (UTC)
 
== Източници ==
Line 52 ⟶ 26:
[[Категория:Пещери в България]]
[[Категория:Природни забележителности в България]]
 
 
{{Пещери в България}}