Древна Спарта: Разлика между версии

През 546 г.пр.Хр. в градовете с гръцко население в западните части на Мала Азия e имало негодувания. Те са породени от завземането на древната държава Лидия от Персия, която накърнява икономическите им интереси, тъй като налага по-високи данъци. Персийската флота е далеч по-мощна от тази на гръцките градове и спира връзката им с Черно море. Освен това гърците в западните малоазийски градове са принудени да бъдат на строежите на персите и да бъдат част от войските им. Всичко това довежда до общо въстание на поробените от Персия гърци. Въстанието, наречено още Йонийско въстание, е подкрепено от Атина и Еретрия и избухва в гр. Милет по малоазийското крайбрежие, но е бързо потушено от Персия. Град Милет е превзет и опустошен, а персите започват подготовка за наказателна акция към Атина и Еретрия. Първият отпор на атиняните е даден при Маратонското поле, където персите са обърнати в бяг. В името на борбата срещу мощната империя гръцките полиси се обединяват в Общоелински морски съюз, в който се включва и Спарта. След продължителните гръко-персийски войни елините печелят битката и близо 2 десетилетия Персия престава да бъде заплаха за Елада. Но след войните Спарта и Атина се изправят рамо до рамо в битката за надмощие в Древна Гърция. Конфликтът между двата полиса довежда до Пелопонеската война.

Спарта в Пелопонес и Атина в Средна Гърция са полисите, в които се пречупва цялата история на елините. Спарта възниква към 10 в. пр. н. е. по долината на река Евротас. Поради социалната структура и държавното си устройство Спарта заема между гръцките полиси особено място. То дава повод на нея да се гледа още през древността като нещо изключително. През 740 - 720 г. пр. н. е. започва първата месенска война, последвана от втората такава (650 - 620 г. пр.н.е.). Войните завършват с пълно завоевание на областта и с поробване на местното население. Спарта се превръща в страшна сила, чието превъзходство в Гърция не се оспорва от никого. Спартанската армия образува един вид затворена военна община и неслучайно техният бог на войната е изобразяван окован, за да им остане верен и да не ги напусне. Всички се подчиняват на казармена дисциплина и упражняват своего рода колективна диктатура над поробеното население. Тази особеност на историческото развитие на Спарта предопределя нейното своеобразие, превръща социалните и политическите йѝ институции в строго йерархични. Единствената цел е да се укрепи бойната мощ на държавата, като се спазва принципът за пълно подчинение на отделната личност пред нея. През 8 - 6 в. пр.н.е. в обществото се оформят три основни класи: спартиати, периеки и илоти. Спартиатите са жители на Спарта -– представители на господстващата военна върхушка. Те образуват т.н. спартански демос, включващ семействата им. Мъжете се занимават само с военно дело и не вземат участие в земеделието, занаятите и търговията. Периеките - (тези, които живеят наоколо) са вероятно потомци на предишните ахейски жители. След завземането на земите им те се явяват като подчинени съюзници. Те запазват личната си свобода, но не се ползват с никакви политически права, плащат данъци и не могат да встъпват в брак със спартиатите. В ръцете на периеките са занаятите и търговията. Периеките участват и в бойните действия, но са в отделна група от спартиатите и ги използват като помощни отряди. Илотите са поробеното население в Месения. Те се занимават със земеделието, като се изхранват главно с него. В ежедневието илотите са под постоянно наблюдение и се отличават от всички с особеното си облекло. За да се предотвратят каквито и да е опити за въстание, всяка година държавата прилага предпазни мерки, като спартиатите се пръскат из цялата страна и избиват най-смелите и енергичните сред илотите. Държавният строй в Спарта е пригоден за военизирана аристократична робовладелска държава. Начело на държавата стоят двама наследствени царе -– базилевсиили още наричани архигети. Произхождат от два аристократични рода -– дорийски и ахейски. Вторият орган на управление е герузията -– съветът на старейшините. Той е съставен от 28 души -– геронти. Висшата власт принадлежи на народното събрание -– апела. В нея влизат всички спартиати, навършили 30 години. Към Спарта със силата на оръжието се писъединяват и Елида, Сикион, Коринт, Егина, в съюза не влизат само Аргос и Ахея. По този начин през втората половина на 6 в. пр.н.е Спарта започва активно да се намесва и във вътрешните работи на Средна Гърция.

Настъпва подем в областта на духовния живот. Постиженията на атинските поети, философи и математици допринасят за развитието на гръцката култура. Създадените в този период творения на изкуството стават в следващия век обект за подражание, затова са смятани за класически. От тук идва наименованието на този период в древногръцката история. Свой принос към културата на класическа Гърция имат и много други гръцки полиси -– Коринт, Тива, Самос, Византион. Тъй като са по-малки и не толкова силни, колкото Атина и Спарта, те са принудени да се съюзят или с единия, или с другия от големите съперници.

Отношението на спартаците към своите роби -– илоти, е много жестоко. През 464 г. пр.н.е. илотите се разбунтуват, което продължава близо 20 години. За потушаването на бунта на помощ се притичат и други гръцки градове, но спартанците се справят едва когато създават специална армия за борба срещу робите -– първата "държавна полиция". След края на войната в държавата на спартанците започва голяма криза, след която Спарта не се възстановява никога повече. Спартанските жени също са обучавани военно. В сравнение с другите гръцки градове държави, жените в Спарта имат много повече права и [[свобода|свободи]]. Те живееят в градовете, често без своите мъже и се занимавали предимно с мъжки професии като например търговия.