Тукидид: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+шаблон |
мРедакция без резюме |
||
Ред 28:
}}
'''Тукидид''' ({{lang-el|Θουκυδίδης}}; {{lang-la|Thucydides}}) е древногръцки [[историк]] и [[военачалник]], автор на „История на Пелопонеската война“ в 8 книги. Още в античността Тукидид е ценен високо както заради историческите си методи, така и заради блестящия си език и стил. Той е първият историк, чието съчинение е не просто описание на събитията, а научно изследване на техните причини и основания и на мястото им в развитието на обществото.
== Биографични данни ==
Основните данни за живота на Тукидид черпим от собствената му "
Тукидид е роден в [[Атина]] между 460 и 454 г. пр.н.е. в знатно семейство, потомък на атинските държавници [[Милтиад]] и [[Кимон]] и на тракийски царски род. Произхожда от богата атинска аристократическа фамилия, която била родствено свързана със знатни семейства от Южна Тракия (откъдето е било потеклото както на баща му, така и на майка му), където фамилията имала собствени златни рудници. Бащата на Тукидид Олор носи името на тракийския цар Олор, за чиято дъщеря Хегезипила се омъжил [[Милтиад]]. Хегезипила било името и на майката на Тукидид. От бащиния си род или чрез съпругата си, която била тракийка, Тукидид притежавал златни рудници в местността Скаптесиле в планината [[Пангей]].
Тукидид получил отлично за времето си образование, като за негови учители се сочат философът [[Анаксагор]] и ораторът [[Антифонт]]. Според речника [[Суда]] и една от биографиите, като дете Тукидид слушал [[Херодот]] да чете откъси от историята си на Олимпийските игри и се разплакал от вълнение. Херодот се впечатлил и казал на баща му:
Като стратег и член на
За датата на смъртта му липсват точни сведения (според [[Марцелин]] е „умрял на възраст над петдесет години“<ref>Марцелин, § 34.</ref>), но по косвени данни тя може да се постави между 404 и 396 г. пр.н.е.: Тукидид доживява края на войната (404 г. пр.н.е.), за който пише на няколко пъти в съчинението си; от друга страна в ''История на Пелопонеската война'' се споменават три изригвания на вулкана [[Етна]], последното през 425 г. пр.н.е., което показва, че Тукидид вече е бил покойник по време на изригването от 396 г. пр.н.е.
Различните източници си противоречат за мястото на смъртта му – едни я поставят в [[Тракия]], други – в Атина, а изобразената върху надгробния паметник на Тукидид мачта породила легендата, че е загинал при корабокрушение. Според [[Плутарх]]<ref>Плутарх, ''Кимон'', 4.</ref> Тукидид бил убит в Скаптесиле, а според [[Павзаний]]<ref>Павзаний, I, 23.</ref> станал жертва на престъпление скоро след завръщането си в Атина. Тукидид бил погребан в семейното гробище на Кимоновия род близо до Мелитската порта в северозападната част на [[Атина]], редом със сестрата на [[Кимон]] Елпиника. Скромният надпис върху надгробната му плоча гласял '''„Тукидид, син на Олор, от [[дем|дема]] Халимунт“'''.▼
▲Различните източници си противоречат за мястото на смъртта му – едни я поставят в [[Тракия]], други – в Атина, а изобразената върху надгробния паметник на Тукидид мачта породила легендата, че е загинал при корабокрушение. Според [[Плутарх]]<ref>Плутарх, ''Кимон'', 4.</ref> Тукидид бил убит в Скаптесиле, а според [[Павзаний]]<ref>Павзаний, I, 23.</ref> станал жертва на престъпление скоро след завръщането си в Атина. Тукидид бил погребан в семейното гробище на Кимоновия род близо до Мелитската порта в северозападната част на [[Атина]], редом със сестрата на [[Кимон]] Елпиника. Скромният надпис върху надгробната му плоча гласял "''
== Творчество ==
Трудът на Тукидид се състои от осем книги, като самото негово разделяне на книги, глави и параграфи е било направено не от него, а от издателите. Замисълът му е бил много обширен и е бил насочен преди всичко към изследването на съвременността, и най-вече на Пелопонеската война. По-голямата част от събитията са описани на базата на неговите непосредствени наблюдения и впечатления, а останалите - върху основата на допълнително събрани от него свидетелства и документи. Девет десети от обема на съчинението е посветен изключително на описанието на войната, и само една десета (І, 2-19) – на историческото развитие на Елада и на земите в Източното Средиземноморие преди Пелопонеската война. При това тази една десета част от обема на трактата е била подчинена на строго определената цел – чрез съпоставка на пространства и събития да покаже събитията преди войната и нейното историческото значение.
Самият Тукидид свидетелствува, че е започнал да пише своето произведение още с избухването на войната, като още в самото начало е бил приел тезата, че му предстои да опише едно твърде важно и доста продължително събитие. В тази връзка той сочи, че като първостепенна своя задача си е бил поставил
Важен документален източник, често използуван от Тукидид, са били и '''''речите, които различните политици са произнасяли в народното събрание, както и военните речи на пълководците''''', произнесени преди или след определени важни военни събития. Самите тези речи умело са включени в стилистическата тъкан на произведението и представляват негова органически съставна част. Във връзка с тях самият Тукидид изрично отбелязва, че той ги е възпроизвел преди всичко по техния “най-общ смисъл”, тъй като е невъзможно да бъдат възпроизведени буквално точно, а редица съвременни изследователи, подчертавайки липсата на “фотографична точност” на речите, ги определят като “специфичен метод на изображение на събитията”, внасящ силен идеализационно-художествен, драматургичен и психологически елемент, доближаващ се до внушаваната от хора в атическата трагедия “художествена правда”, но по същество не водещ до нарушаване на най-общите изисквания за придържане към “историческата истина”. Така или иначе, втъканите в историческото изложение и имащи преди всичко политически характер речи, изпълняват и следните строго фиксирани методологически функции:
*
*
▲Важен документален източник, често използуван от Тукидид, са били и '''''речите, които различните политици са произнасяли в народното събрание, както и военните речи на пълководците''''', произнесени преди или след определени важни военни събития. Самите тези речи умело са включени в стилистическата тъкан на произведението и представляват негова органически съставна част. Във връзка с тях самият Тукидид изрично отбелязва, че той ги е възпроизвел преди всичко по техния “най-общ смисъл”, тъй като е невъзможно да бъдат възпроизведени буквално точно, а редица съвременни изследователи, подчертавайки липсата на “фотографична точност” на речите, ги определят като “специфичен метод на изображение на събитията”, внасящ силен идеализационно-художествен, драматургичен и психологически елемент, доближаващ се до внушаваната от хора в атическата трагедия “художествена правда”, но по същество не водещ до нарушаване на най-общите изисквания за придържане към “историческата истина”. Така или иначе, втъканите в историческото изложение и имащи преди всичко политически характер речи, изпълняват и следните строго фиксирани методологически функции:
▲* '''а)''' поставени в контекста на определена исторически значима ситуация, те встъпват като фактор, подготвящ, обуславящ и обясняващ по-нататъшното развитие на събитията;
*
▲* '''б)''' диференцирано разгледани съобразно особеностите на отделните оратори, те разкриват характерите на отделните политически и военни дейци и правят разбираема връзката между политическото и военното мислене (решенията) от една страна, и действията, от друга страна;
▲* '''в)''' дават възможност на съвременния читател да осмисли достатъчно релефно въпроса за противоположните гледни точки и да формира у себе си един своеобразен ретроалтернативен поглед върху събитията.
В “'''''История'''''”-та се съдържат изключително много на брой и богати по съдържание отделни текстове, от които могат да бъдат направени достатъчно ясни изводи за възгледите на Тукидид, за неговите симпатии и антипатии както към конкретни личности и политически позиции, така и към най-общо формулирани обществено-политически идеи. От тях е видно, че най-обща ментална платформа и предпоставка за възгледите на автора са постиженията на йонийската натурфилософия, на съвременната му наука и литература, на атическата трагедия, както и възгледите на Сократ. От тях е видно, също така, че Тукидид изрично е декларирал своето “противопоставяне” на методите, използувани от неговите предшественици, преди всичко от Омир и Херодот, при което своя метод той е определял като “'''''критическо описание'''''”, а метода на предшествениците си – като “'''''съставяне'''''” и “'''''съчиняване'''''”, без каквато и да е критическа проверка на истинността на събитията. Тукидид е демонстрирал подчертан стремеж към разкриване на реалните политически сили, които са двигател на събитията; демонстрирал е и отказ от биографически, технически и политически подробности, при което заложените в човешката натура психологически фактори, морални и социални качества са поставени на последно място във веригата на причините за събитията, а божествените фактори са напълно определено изключени от причинната верига; при това, в същото време, макар и при пълно игнориране на една ясно подчертана културно-историческа гледна точка, Тукидид все пак е достигнал до дълбокото разбиране, че факторите на историческия процес в крайна сметка са заложени в най-дълбоките пластове на човешката природа. Внимание заслужава също така и фактът, че въпреки изрично провъзгласения от него принцип за истинност и точност при предаването на историческите факти, Тукидид все пак съвсем не се е отказал от субективизма и личните пристрастия, което пределно ясно личи преди всичко при подбора и оценката на описаните от него факти. В тази връзка [[С. Я. Лурие]] отбелязва, че той напълно съзнателно и преднамерено е премълчавал за съществуването на едни, все пак достатъчно важни факти, каквито са били напр. сключените през 447 и 423 г. пр. Хр. два договори между атиняните и персите, както и едно от пораженията на спартанците<ref>'''Лурье, С. Я.'''<span style="font-family: 'Trebuchet MS', Trebuchet, Verdana, sans-serif; line-height: normal; text-align: justify; background-color: rgb(246, 246, 246);">, Очерки, с. 316.</span><br>
</ref>. Особено внимание заслужава и аксиоматично и имплицитно поднесената от
Съществено важно научно достойнство на историческия труд на
</ref>
Само едно поколение дели
</ref> Именно сблъсквайки се с трудността на проверката на фактите от съвременната история е послужил като основание Тукидид да се отнася с голямо недоверие към преданията на миналото и значително по-късно извършваните исторически изследвания на миналото,<ref><span style="font-family: 'Trebuchet MS', Trebuchet, Verdana, sans-serif; line-height: normal; text-align: justify; background-color: rgb(246, 246, 246);">“Поради това, че беше минало много време, беше невъзможно да бъдат точно изследвани събитията преди тази война и от още по-старо време” (І, 1, 3).</span><br>
</ref> поради което във встъпителния очерк относно по-стария период от гръцката история той се ограничава само до реконструиране на най-общата картина на развитието, без да гарантира достоверността на отделните сведения.
Line 65 ⟶ 70:
</ref>, Тукидид отново е исторически модел.<ref>Момиглиано, стр. 50</ref>
Поради преждевременната му смърт "''История на Пелопонеската война''" остава незавършена и прекъсва внезапно насред разказа за събитията от 411 г. пр.н.е. Освен това в последната, осма книга на Тукидид се забелязват някои различия в сравнение с останалите книги, затова са се изказвали мнения, че тя е написана от дъщеря му или от историка [[Ксенофонт]]. Тези предположения обаче са отхвърлени още в античността, като различията спрямо предишните книги са отдадени на факта, че книгата не е била завършена и редактирана. За издаването и популяризирането на Историята на Тукидид след смъртта му се погрижил [[Ксенофонт]]. Ксенофонт продължил съчинението на Тукидид в своята "''Гръцка история''", чиито първи изречения - без никакво предисловие - довършват разказа, започнат в последните изречения на Тукидидовата История; друг продължител на Тукидид е [[Теопомп]].
==Източници==
|