За духа на законите: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''За духа на законите''' (на [[френски]]: ''De l'esprit des lois'', също така понякога се нарича "Духът на законите") е [[трактат]] по политическа теория, публикуван за пръв път анонимно от [[Монтескьо|Шарл дьо Секонда, барон дьо Монтескьо]] през [[1748]] с помощта на [[Клодина Герен дьо Тансен]]. Първоначално е публикуван анонимно, отчасти защото творбите на Монтескьо са били обект на цензура, като влиянието на трактата извън Франция е било подпомогнато от бързото му разпространение на други езици. През [[1750]] Томас Нюджънт публикува първия превод на английски. През [[1751]] Католическата църква добавя „За духа на законите" към своя ''Index Librorum Prohibitorum'' ("Списък на забранените книги"). Но политическият трактат на Монтескьо има огромно влияние върху работата на много други, сред които от най-голямо значение върху [[Екатерина Велика]], която създава ''Наказ'' („Инструкция“), също върху [[Бащи основатели на САЩ|Бащите-основатели]] на [[Конституция на САЩ|Конституцията на Съединените щати]] и [[Алексис дьо Токвил]], които прилагат методите на Монтескьо за да изучава американското общество в книгата „Демокрацията в Америка”. [[Томас Бабингтон Маколи|Маколи]] намеква за значението на Монтескьо във своето есе от [[1827]], озаглавено "Макиавели": ''"Монтескьо се радва, вероятно, на по-широка известност от всички политически автори в съвременна Европа."''
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава "основния дух на една държава". По този начин може да се тълкува понятието "дух" в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума ("Законът е човешкият разум", Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на "За духа на законите", която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата.<ref name="cohler">Кохлер и други, Въведение към кеймбриджкото издание на "За духа на законите" / {{en икона}} Cohler, et al., "Introduction" to the 1989 Cambridge UP ed.</ref> В този политически трактат Монтескьо застъпва [[конституционализъм|конституционализма]] и [[разделението на властите]], както и [[премахване на робството|премахването на робството]], опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.<ref name="cohler"/>
== Организация на книгата ==
Произведението може да бъде разделено на няколко големи части:
* Теория върху видовете държавно управление
* Политическата свобода
* Теория за климатите
* Основен дух на държавата
=== Теория върху видовете държавно управление ===
В началото на своето произведение Монтескьо разграничава три типа държавно управление: република, монархия и деспотизъм.
Класификацията на на режимите на Монтескьо съдържа двойно противопоставяне: между умерените и неумерените режими, или още между режимите, при които се спазва законността, и режимите на произвола (това е противопоставяне между монархия и република, от една страна, е деспотизъм, от друга). Следва противопоставянето между република, от една страна, и монархия и деспотизъм, от друга.
Републиката е режим, при който целият народ или част от него имат суверенната власт; монархията е режим, при който суверенната власт е съсредоточена в едно лице, но се управлява според определени и установени закони; деспотизмът е режим, при който върховната власт е съсредоточена също в едно лице, но то управлява без закони и правила, по произволен начин.
За да характеризира различните форми на държавно управление, в "За духа на законите" Монтескьо въвежда понятието "принцип на управление".
Движещ принцип на деспотията е страхът. Това е държава, в която господства произволът. В нея няма закони, но дори и да съществуват, те не биха имали реално значение.
Движещ принцип на републиката е добродетелта. Този тип държавно управление се основава на равенството, патриотизма, любовта и свободата.
Под монархия Монтескьо разбира ограничена от закона държавна власт. Определя се като умерено управление, чийто принцип е честта.
=== Политическата свобода ===
Според Монтескьо разделението на властите е необходимо условие за спазването на политическата свобода. Тя не се състои в това да правиш каквото си искаш, тя е правото да правиш всичко, което законите позволяват. В "За духа на законите" Монтескьо определя политическата свобода като душевно спокойствие, което произтича от чувството за сигурност у всеки. За да се притежава такава свобода, е необходимо такова управление, че един гражданин да не се страхува от друг гражданин.
Политическата свобода е неразривно свързана със закона:
"Политическата свобода трябва да се вземе и в отношението й към отделния гражданин...
Може да се случи така, че държавното устройство да бъде свободно, а гражданинът не, както и обратното.
Само законите, и то основните закони, могат да установяват свободата по отмошение на държавното устройство. Но по отношение на гражданина свободата може да се роди вследствие на нравите, обичаите..."
=== Теория за климатите ===
Според Монтескьо климатът въздейства върху темперамента на народите, а оттам и върху законите. Характерът на почвата също въздейства върху законите.
Законите поддържат отношения с природата и принципа на всяко управление. Видовете държавни управления могат да бъдат разграничени, първо, по тяхната природа и второ, според техния принцип.
=== Основен дух на държавата ===
Монтескьо обосновава понятието "основен дух на държавата". Много неща управляват хората: климатът, религията, законите, традициите, в резултат на което се формира един основен дух. Докато "природата и климатът почти единствено доминират при диваците", при цивилизованите народи, законите зависят от този основен дух. При един цивилизован народ добрата конституция ще може да поправи някои естествени недостатъци, дължащи се на влиянието на климата.
== Източници ==
<references/>
# <ref>"Политологичната мисъл от древността до наши дни" Трето издание, Проф. д-р Геори Янков</ref>
{{превод от2|en|The Spirit of the Laws|448996907}}
| |||